Господарят на светлината [bg]

Сам потрепери, докато песента се носеше отново и отново, възпявайки техните отминали победи, безкрайната увереност, че ще надживеят всички несгоди и ще посрещнат всяка враждебна сила с гъвкавите принципи на космическото джудо — придръпване, отблъскване и изчакване, за да наблюдават как техните противници обръщат силите по между си и накрая изчезват. В този момент той бе готов да повярва, че ще дойде ден, когато песента ще се превърне в реалност и тогава ракашаcите ще се носят сами над пустинния пейзаж на техния мъртъв свят.

Сам направи опит да се замисли за друго и да прогони налегналите го тъжни мисли. Но през следващите дни, а понякога и след години, този спомен отново и отново се връщаше при него като кошмарен сън, надсмиваше се над радостите му, караше го да се съмнява, да признава вината си, да потъва в печал и да се изпълва със смирение.

След известно време на дъното на кладенеца се спусна един от изпратените на разузнаване ракашаcи. Той увисна във въздуха и докладва за видяното. Докато говореше, формата му оприличи пламнал кръст.

— Това е колесницата, — поясни той, — която блесна в небето и се спусна в долината отвъд Южния връх.

— Обуздателю, познаваш ли този летящ съд? — запита Тарака.

— И преди съм чувал това описание — рече Сам. — Това е гръмотевичната колесница на Господаря Шива.

— Опиши ни нейния ездач — каза той на демона.

— Четирима бяха, Господарю.

— Четирима!

— Да. Първият от тях беше онзи, когото ти наричаш Агни — Повелителят на Огъня. До него вървеше воин, чийто шлем бе увенчан с бичи рога, доспехите му блестяха като бронзови, но не бяха от бронз излети те, а сякаш множество метални змии се вплитаха и с нищо не спираха движенията му. В ръката си държеше лъскав тризъбец и нямаше щит.

— Това е Шива — рече Сам.

— Третият е облечен в червено с мрачен поглед. Не говори много, но често поглежда към жената, която крачи до него. Тя е русокоса и бледолика, одеждите й са пъстри в тон с неговите. Очите й са като морето, устните й са алени като човешка кръв. На шията си носи огърлица от черепи. Въоръжена е с лък и къс меч, а в ръката си държи странен инструмент, нещо подобно на черен скиптър, който завършва с череп.

— Тези двамата са Яма и Кали — рече Сам. — А сега ме чуй, Тарака, най-могъщ сред ракашаcите, докато ти опиша кой е излязъл срещу нас. Вече добре познаваш мощта на Агни, а за Червения ти разказах подробно. А тази, която крачи редом с него, също е способна да изпива живота с взор. Скиптърът й може да пищи като тръбите, които възвещават края на Юга и всеки, който чуе този вой изпада в умопомрачение. От нея трябва да се пазим не по-малко, отколкото от Господаря й, който е безжалостен и непобедим. Притежателят на тризъбеца е самият Бог на разрушението. Вярно, че Яма е Царят на Мъртвите, а Агни Повелителят на Огъня, но могъществото на Шива е най-голямо, защото той властва над хаоса. Неговата сила разделя атом от атом и разрушава формите на телата, към които е насочен тризъбецът. Против тези четиримата не могат да се изправят всички сили на Адския кладенец. Ето защо, трябва час по-скоро да напуснем това място, тъй като няма съмнение, че са се отправили насам.