Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Хей! — възмутено възкликна той, тъй като тя измъкна копието на „Приготвяне на отвари за напреднали“ от чантата му и вдигна пръчката си.
— „Спешиалис Ревелио“ — каза тя, почуквайки по предната корица. Не се случи абсолютно нищо. Книгата просто си лежеше на масата, изглеждайки стара и мръсна.
— Приключи ли? — саркастично попита Хари. — Или искаш да изчакаш да видиш, дали няма да направи няколко задни салта?
— Изглежда ми наред — каза Хърмаяни, като подозрително гледаше учебника. — Явно е само… ами, учебник.
— Хубаво. Сега, ако обичаш, ми я върни — каза Хари и грабна книгата от масата, но тя се изплъзна от ръцете му и се приземи отворена на пода. Никой не ги гледаше. Хари се наведе, за да я вдигне и видя, че нещо беше надраскано в долния край на задната корица със същия ситен, разкривен почерк като на инструкциите, които му спечелиха бутилката Феликс Фелишъс.
„Тази книга е собственост на Нечистокръвния Принц.“
10. Часа на Гаунт /Gaunt/
През следващите часове по Отвари от седмицата Хари продължи да следва указанията на Нечистокръвния Принц всеки път, когато те се различаваха от тези на Либатиус Борадж и в следствие на това на четвъртия урок Слъгхорн превъзнасяше способностите на Хари, казвайки, че рядко е обучавал толкова талантлив ученик. Нито Рон, нито Хърмаяни бяха очаровани от това. Въпреки, че Хари им бе предложил да подели книгата си с тях, за Рон бе по-трудно да разчита почерка от Хари, а и не можеше да продължава да пита Хари на висок глас, защото щеше да изглежда подозрително. Междувременно Хърмаяни продължаваше да работи трудоемко с това, което наричаше „официални“ указания, но лошото й настроение се засилваше след като резултатите й бяха по-слаби от тези на Принца.
Хари се чудеше мъгляво, кой е бил Нечистокръвният Принц. Въпреки, че купчините с домашна работа му отнемаха възможността да прочете целия си учебник по Отвари за Напреднали, той го бе прелистил достатъчно, за да забележи, че почти нямаше страница, на която Принцът да не е оставил допълнителни бележки, не всички от които свързани с отварите. Тук и там имаше насоки на нещо, което приличаше на заклинания, които Принцът бе измислил сам.
— Или сама. — каза Хърмаяни раздразнена, чувайки как Хари показваше някои от тях на Рон в общата стая в събота вечер. — Може да е било момиче. Мисля, че почеркът прилича повече на момичешки, отколкото на момчешки.
— Наричал се е Нечистокръвният Принц — каза Хари. — Колко момичета са били принцове?
Хърмаяни изглежда нямаше какво да отговори на това. Тя едва изгледа намусено и придърпа съчинението си за Принципите на Рематеализирането от Рон, който се опитваше да го прочете на обратно.
Хари погледна часовника си и бързо сложи старият учебник по Отвари за Напреднали в чантата си.
— Осем без пет е, най-добре да тръгвам, ще закъснея за Дъмбълдор.
— Оо! — ахна Хърмаяни вдигайки глава внезапно — Късмет! Ще те чакаме, искаме да чуем на какво те учи!
— Надявам се, че всичко ще наред — каза Рон и двамата проследиха с поглед как Хари тръгва през входа на портрета.
Хари продължи по изоставените коридори, но му се наложи бързо да спре зад една статуя, когато професор Трилони се появи зад ъгъла, говорейки си сама докато разбъркваше колода мръсни карти за игра, разчитайки ги, докато вървеше.
— Двойка пика: стълкновение. — промърмори тя, докато минаваше покрай мястото, където Хари се свиваше скрит. — Седмица пика: лоша поличба. Десятка спатия: насилие. Вале пика: тъмен млад мъж, най-вероятно притеснен, някой, който не харесва разпитвача…
Тя спря вкаменена, точно от другата страна на статуята на Хари.
— Това не може да бъде вярно. — каза тя раздразнена и Хари я чу да преразбърква енергично и да започва да реди отново, оставяйки след себе си само полъха на готварско шери. Хари изчака, докато бе съвсем сигурен, че си е заминала и отново забърза, докато не стига до мястото в коридора на седмия етаж, където самотен гаргойл седеше до стената.
— Кисели пукоти. — каза Хари и гаргойлът скочи настрани, стената зад него се разтвори и подвижна вита каменна стълба, на която Хари стъпи, се откри, за да може той да се пренесе в плавни кръгове до вратата с чукало, която водеше до кабинета на Дъмбълдор.
Хари почука.
— Влез. — каза гласът на Дъмбълдор.
— Добър вечер, сър. — каза Хари, влизайки в кабинета на Дъмбълдор.
— Добър вечер, Хари. Седни. — каза Дъмбълдор, усмихвайки се. — Надявам се, че си имал приятна първа седмица в училище.
— Да, благодаря, сър. — каза Хари.
— Трябва да си бил зает. Вече си си заслужил наказание.