Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Возенето в багажник беше шумно и раздрусващо. Рейчъл бе взела одеяло за подложка, но от шума нямаше спасение. В чантата й имаше фенерче, но не изпитваше желание да го включи. Тъмнината никога не й е пречила.

Видимостта може да разсейва, а тъмнината е подходяща за размисъл.

Опита се да държи тялото си отпуснато при преминаването по неравности и се замисли за държанието на Марк малко преди да потеглят. Несъмнено ченгето в дома му бе казало нещо, което го бе разтърсило. За нея ли? Вероятно. Питаше се какво точно бе чул и как следва да реагира.

Сега това нямаше значение. Бяха на път. Трябваше да се концентрира върху настоящата задача.

Навлизаше в позната роля, при което изпита болка. ФБР й липсваше, защото си обичаше работата. Да, навярно това бе всичко, което имаше. Тя беше не само нейно спасение, но и единственото нещо, което й доставяше удоволствие. Някои хора гледаха да издрапат криво-ляво часовете от девет до пет, за да се върнат вкъщи и да заживеят живота си. За Рейчъл беше точно обратното.

След толкова години на раздяла, между нея и Марк все пак имаше и нещо общо — и двамата си бяха намерили работа, която обичат. Замисли се върху това. Чудеше се дали тук няма някаква връзка, дали кариерите им не се бяха превърнали в заместител на истинската любов. Или май задълбаваше прекалено много?

Марк все още имаше своята работа. А тя не. Дали това не я правеше по-отчаяна?

Не, детето му беше изчезнало. Гейм, сет, мач.

В тъмнината нацапа лицето си с черен грим, колкото да отнеме лъскавината. Колата се заизкачва нагоре. Приборите й бяха опаковани и готови.

Сети се за Хю Райли, кучия му син.

Скъсването й с Марк — и всичко след това — беше по негова вина. Хю беше най-добрият й приятел в колежа. Искал бе само толкова, поне така я уверяваше. Просто да й бъде приятел. Без никакви претенции. Знаел, че тя си има гадже. Наивност ли бе проявила, или беше умишлено наивна? Мъже, които искат да бъдат „само приятели“, го правят, защото се надяват да бъдат следващите от опашката, сякаш приятелството беше като изчакване на ред в бейзбола, за да батираш, упражняване на ударите, докато си чакаш реда. Хю й се беше обадил в Италия онази вечер с възможно най-добри намерения. „Просто мисля, че трябва да знаеш — беше й казал. — Като твой приятел“. Добре. И след това й каза какво бе направил Марк на някакво тъпо студентско парти.

Добре, стига се е самообвинявала. Стига е обвинявала Марк. Хю Райли. Ако този кучи син просто си бе гледал работата, какъв щеше да е животът й сега? Нямаше как да знае. Да, но в какво се бе превърнал животът й? Това беше по-лесният въпрос. Пиеше много. Имаше тежък характер. Имаше повече проблеми със стомаха, отколкото трябваше. Прекарваше твърде много време в четене на телевизионните програми.