Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Нени бувки.
— Благодаря ти — каза Гейдж, като пое обувките. Беше напълно объркан. Наистина не се случваше често Каин да проявява загриженост за някого или да връща нечия загубена вещ, особено когато това означаваше да се покаже пред хората. — Ще кажа на Шимейн, че ти си й ги върнал. Тя ще ти бъде много признателна.
— Шамен?
— Шимейн О’Хърн — отчетливо произнесе Гейдж. Не преставаше да се чуди какво е предизвикало интереса на Каин към момичето. През всичките девет години, прекарани тук, Гейдж никога не бе чувал гърбушкото да казва толкова много думи, колкото беше успял да изговори днес. Някой от жителите на градчето дори се съмняваха, че Каин въобще може да говори, но това бе мнение предимно на онези, които се държаха на разстояние от него и го смятаха за малоумен.
Знаеше се, че като малък Каин е бил подхвърлен на прага на една схлупена къщурка насред гората, обитавана от самотна полулуда старица. Тя го нарекла Каин заради уродливостта му — вярвала, че горкото момченце е било белязано от ръката на бог. С времето силите на старицата постепенно се стопили и накрая тя се поминала още преди Каин да навърши девет години. Оттогава насетне за детето настанали тежки времена, но старата жена го била научила още от малък да залага капани, да изравя корени и да събира горски плодове, за да се изхранва. Каин продължаваше да живее в къщурката на старицата като отшелник, но когато имаше нужда от нещо, което няма как да бъде набавено от гората, носеше еленови, заешки и други кожи и ги продаваше на господин Фостър. Но дори когато идваше в магазина, той предпочиташе да се крие по тъмните и закътани ъгли, където изчакваше магазинерът да донесе от склада необходимите му продукти и вещи.
От време на време, и то след упорито настояване от страна на господин Фостър, гърбушкото оставяше за продан в магазина малки дървени птички, издялани от него. Имаше истинска дарба на резбар, но според Фостър не обичал да се разделя с дървените скулптури, защото ги смятал за свои приятели, и въпреки че собственикът на магазина му обещаваше щедро възнаграждение, не беше носил птички вече от няколко години.
Повечето жители на града, освен може би господин Фостър, Мери Маргарет и Хю и Роксана Корбин, се бояха от Каин и ако се случеше наблизо, гледаха да го прогонят с метли, тояги, камъни или с каквото друго имаха под ръка, въпреки че, доколкото знаеше Гейдж, гърбушкото не бе сторил никому нищо лошо. Тъкмо обратното, от всичко, което бе чувал и виждал, Гейдж беше стигнал до убеждението, че Каин има много по-голямо основание да се бои от заселниците, защото доста от младите гамени имаха навика да го използват като мишена, върху която да доказват своето мъжество, или по-скоро липсата на такова.
На входната врата се появи нечия сянка и Гейдж вдигна поглед, за да види Роксана, застанала нерешително на прага. Макар че все още й беше ядосан заради заплахите, той й кимна отсечено за поздрав, преценявайки, че е по-добре да не влиза в нов конфликт с нея. Гърбушкото видя движението му и се завъртя тромаво към вратата.
— Каин не й е сторил нищо лошо, нали? — попита Роксана, като погледна плахо към безжизненото тяло на Шимейн.
— Доколкото ми е известно, Каин няма нищо общо с инцидента — сдържано отвърна Гейдж. — Мъжът, който я е нападнал, е моряк от „Гордостта на Лондон“. Не съм съвсем наясно как е започнало всичко, но той изглеждаше твърдо решен да я убие.
В този момент се появи Мери Маргарет, следвана по петите от Андрю.
— Аз мога да ви разкажа какво се случи — обади се тя. — Видях всичко със собствените си очи.
Сега Андрю беше застанал съвсем близо до Каин, но почти не го забелязваше, защото се любуваше на вкусната близалка, която държеше в ръка в очакване баща му да му позволи да я изяде.
Гейдж обаче нямаше търпение да узнае подробностите около нападението над Шимейн, затова насочи цялото си внимание към госпожа Макгий.
— Какво си видяла, Мери Маргарет?
Вдовицата посочи към Шимейн.
— Това мило, храбро девойче цапардоса оная гнусна отрепка с една сопа, щом го видя, че бие Каин, и за малко не плати с живота си за това, нищо че наоколо имаше сума пияници, дето само стояха и зяпаха. Да бях мъж, щях да ги халосам веднъж-дваж, та дано се съвземат от пиянския унес! Казвам ви, бяха съвсем отнесени, като ладии в бурно море. Мъчно ми е, че ирландците си падат толкоз’ много по приказките и по чашката. Колкото повече се наливат, толкова по-бъбриви стават.
— Шимейн ще се оправи, нали? — попита разтревожено Роксана.
Мери Маргарет беше изумена от загрижеността й.
— Да, всичко ще бъде наред, трябват й само малко почивка и грижи.