Магията на страстта

— Така ли? — попита учудено Джак.

— Ами разбира се — настоя разпалено Улф. — Бела е умна, да знаеш. Не е някоя от онези празноглави глупачки, които в обществото се срещат на всяка крачка. — Ръцете му се свиха в юмруци. — Трябваше да пречукам Кърлейн още на бала у Върси, тогава имах възможност.

— Боя се, че забравяш, приятелю — намеси се Люсиен, — тогава Кърлейн ти изви ръцете на гърба. Ти едва можеше да помръднеш, та камо ли да убиеш човека. Очевидно е, че той знае за физиката повече, отколкото предполагаш.

Улф го изгледа мрачно.

— Кърлейн успя да ме надвие, само защото Бела ме отклони вниманието ми задълго. Той може да се смята щастлив, че държах, преди да го убия, Бела да ми се махне от пътя.

— Улф, не го подценявай — поклати глава Люсиен. — Кърлейн е човек, който се учи от грешките си. Ти вече го цапардоса веднъж с лапите си и той си направи извода, че може да се спаси от тях, само като ти попречи да ги използваш. И слава богу, че стана точно така. Обществото никога нямаше да ти прости, ако беше пролял кръв на такова място. А Бела да ти е проговорила оттогава?

Улф изръмжа нещо, издаващо колко е нещастен.

— От седмици не ми говори. Щом се опитам да й кажа повече от две думи, тя се прави, че изобщо ме няма.

— Лошо! — измърмори Люсиен.

— Заяви ми, че ако не се държа що-годе учтиво с Кърлейн, изобщо нямало да ми проговори.

— Хм, звучи ми многообещаващо за един брак — подхвърли Джак. — Ожени се час по-скоро за нея, иначе току-виж си променила мнението. — Той се разсмя, но Люсиен го сръга с лакът. — Добре де, добре, ще се държа прилично. — Но на Улф все пак каза: — Не разбирам защо чисто и просто не отстъпиш и не се извиниш на жената, задето я постави в толкова неудобно положение. След това падни на колене и я помоли да ти прости. Тя всъщност тъкмо това чака.

Улф го изгледа смаяно.

— Така ли мислиш? Наистина ли го мислиш, Джак?

— Улф! — въздъхна Джак, — става ли дума за жени, ти си наистина безнадежден случай. Разбира се, че го очаква. Горката Бела! Как е могла да поддържа толкова години приятелство с теб?

— Не биваше да ти го казвам — намеси се Люсиен, — но според Клара на Бела й било много мъчно за отчуждението между вас. Опитът да й се извиниш може да се окаже успешен.

— И да пълзиш на колене! — допълни Джак. — Постарай се колкото може по-дълго да пълзиш.

Улф погледна пак към реката, където Бела и лорд Кърлейн се разхождаха с очевидно удоволствие.

— На Бела й е мъчно?

— Така каза Клара. През последните няколко седмици тя прекара много време с Бела.

Без да каже дума, Улф тръгна към реката.

— Май почва да става интересно — отбеляза Джак.

Но не се случи нищо. Улф се приближи към лорд Кърлейн и годеницата си и се поклони като за своите възможности доста елегантно. Малко по-късно след учтив разговор Улф каза нещо, сочейки с глава Бела. Лорд Кърлейн отстъпи назад, поклони се дълбоко и остави двамата сами.