Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Сигурно си се заблудил.
— Не бих могъл да объркам тази златна коса, това лице и тези… — Дъферин се спря, когато забеляза, че в стаята изведнъж беше станало невероятно тихо. Той се озърна и видя шокираната публика, която се беше насъбрала около тях с погледи, изпълнени с очакване — като на зрители при публично обесване.
— Тази вечер за пръв път срещнах госпожица Блайд — по гласа на Бо не личеше нищо, но позата му беше подчертано заплашителна.
— Разбирам! — прошепна лорд Дъферин едва доловимо и все вцепени от страх.
— Така че е изключено да си я видял с мен преди — тихо продължи Бо, като произнасяше всяка дума ясно и отчетливо.
— Да, да, наистина лорд Рошфор, както кажете — веднага се съгласи Дъферин. — Грешката е изцяло моя. Напълно и най-смирено ви моля да ми простите — добави той с разтреперан глас, защото Бо имаше страховита репутация в дуелите.
— Трябва да се извините и на госпожица Блайд.
— Да, разбира се, разбира се — бързо се съгласи той, а по челото му беше избила пот. — Ще се извиня най-вече на нея. — Той преглътна. — Сигурно малко повечко съм си пийнал тази вечер. Бихте ли ме извинили сега, искам да кажа, ако намирате извинението ми за приемливо, сър!
За миг Бо мълчаливо прониза с поглед разтреперания човек, а после кимна.
Лорд Дъферин сковано и със залитане се изправи на крака и закрачи нестабилно в желанието си да се отдалечи по-бързо, но едва не падна и беше прихванат от тълпата, той се изправи и си запроправя път сред зяпачите, а после избяга от залата.
— Забавлението свърши — отбеляза Бо и обходи гостите мрачен поглед. — Някой трябва да отнесе спечеленото на лорд Дъферин — спокойно добави той, после стана от стола и прибра собствената си печалба и бутилка бренди. Тълпата отстъпи, когато закрачи към балната зала, а зад него коментарите гръмнаха като фанфари.
Ако скандалът не го беше изпреварил, Бо знаеше, че всички събития от залата за карти щяха да станат обществено достояние благодарение на клюките. Затова трябваше да съобщи и на Сирина. Той си запроправя път сред двойките и прекъсна танца й с млад офицер.
— Би могъл да бъдеш по-учтив, скъпи — любезно прошепна Сирина, когато Бо я задърпа по дансинга. — Мисля, че изплаши лейтенант Малъри.
— Да тръгваме — рязко заяви Бо, който никога не се беше държал прилично толкова дълго време и сега се беше изнервил.
— Не можем да си тръгнем заедно.
— Особено сега — отвърна той с въздишка, като разбра, че скоро трябва да й разкаже, защото любопитните погледи вече ги следяха. — Току-що до смърт подплаших Дъферин в залата за карти. Дъртакът намекна, че ни е видял в хотел „Йорк“ — добави той на въпросителния й поглед.
— Как го намекна? — бавно попита Сирина, която изведнъж осъзна, че всички гости с любопитство са се втренчили в нея.
— Не достатъчно умело, глупакът му с глупак — отговори Бо и леко се намръщи. — Но половин час ми се извиняваше, след като му посочих грешката.
Макар че не й представи случая в подробности, тя умееше да чете между редовете.
— Ти си го заплашил.
— Не, всъщност не го заплаших. Просто му казах, че сигурно се е заблудил.
— И това е всичко? — Облекчението й беше очевидно.
— Нещо такова — неопределено каза той. — Приключи. Никой не пострада. Но за Бога, Сирина — оплака се той, крайно изтощен, — скуката е непоносима. Моли се всички да си тръгнат скоро, защото възнамерявам да те грабна независимо от последиците.
— Защо не тръгваш? Разбирам те — ще дойда, когато мога.
— И да оставя да те награбят всички тези похотливци? Как ли пък не. — Това го казваше мъжът, който едно време смяташе, че да си споделяш жените с приятели е приятно развлечение.
— Би могъл да потанцуваш с мен, докато не си тръгнат музикантите — предложи тя с весело изражение.
Той изстена.
— Освен това можеш да правиш компания на Деймиън и неговите приятелчета ей там. — Тя посочи групичката, която обсъждаше нещо в нишата до вратата. — А когато стане възможно, ще се измъкнем.
— Ще се наложи да си платиш обаче за това скучно нашествие в обществото. Очаквам полагащата ми се компенсация — саркастично прошепна Бо.
— А аз с удоволствие ще ти я дам — послушно отвърна Сирина. — Изключително много се забавлявам.
Той толкова се изненада, че за миг престана да танцува. Изобщо не разбираше как е възможно така искрено да се забавлява на една толкова обикновена вечеря.
— О! — възкликна той.
— Върви си! — отвърна тя и се усмихна. — Не би могъл да разбереш.
Бо предпочете компанията на Деймиън като по-малкото зло и прекара остатъка от вечерта като от време на време се заслушваше в разговора за войната. На моменти се включваше и той, защото добре познаваше събитията в ролята на куриер на външното министерство. Дебатираха доколко искрено беше желанието на Наполеон за мир. Някои обвиняваха неотстъпчивостта на Австрия, други — амбициите на Наполеон. Пит отново стана повод за нападки по няколко въпроса.