Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Все едно — махна с ръка пиратският главатар. — Тогава какво правеше там Скайуокър?
Дизра сви рамене. С крайчеца на окото си гледаше Тирс, който припряно пишеше съобщение на електронния му бележник.
— Сигурно ви е разпознал по време на нескопосаното ви нападение при Ифигин — предположи мофът. — Нали са ви прогонили YT-1300 и един изтребител? Соло и Скайуокър.
— Възможно е — съгласи се пиратът със злъчно великодушие. — И все пак той знаеше, че използвам клонингите ти.
— Гонил е вятъра, Зотип — махна пренебрежително Дизра. — Опипвал е за връзка между теб и Империята. Нищо не знае.
— Може би не знае нищо за теб — изръмжа пиратът, — А за мен? Той е майстор джедай, нали? Може да е извлякъл всякакви мръсотии от хората ми.
— Тогава се покрийте за известно време — с изчерпващо се търпение предложи Дизра. — Някъде, където големият лош джедай не може да ви намери.
Лицето на Зотип помръкна.
— Не се отнасяй с мен като с дете, Дизра — заплашително изръмжа той. — Сътрудничеството ни беше много изгодно. Не пожелавай да ти стана враг!
— Същото мога да кажа и аз — отвърна мофът. В това време Тирс свърши да пише, заобиколи бюрото и вдигна електронния бележник над екрана, така че Дизра да може да прочете. — Няма основание… — продължи мофът и се облегна небрежно напред, като се опитваше едновременно да чете и да говори — отношенията ни да прекъсват заради някаква глупост.
— Глупост! — иронично повтори капитанът. — Наричаш глупост загубата на основната ни база…
— Освен това искам да ти предложа нещо — облегна се назад Дизра и се усмихна бегло на Тирс. Още една точка за главния тактик. — Ако се интересуваш, разбира се.
Зотип подозрително изучаваше лицето на мофа.
— Слушам.
— След около три седмици адмирал Пелаеон ще напусне с „Химера“ имперското космическо пространство за тайна среща на Песитин — каза Дизра. — Искам да го нападнеш.
Зотип се изкикоти.
— Дадено, Дизра, ще се явя срещу имперски звезден разрушител с няколко телгорински омиротворители и един-два кръстосвача тип „Калот“. Колко му е!
— Нямам предвид сериозна атака — търпеливо отвърна мофът. — Достатъчно е да го подържите под обстрел. Приемаш ли предложението ми?
— Естествено — троснато каза Зотип. — Въпросът е защо?
— Защото ще ти платя два пъти повече от онова, което вземаш, за да притесняваш корабите на Новата република — сега Дизра меко мъркаше. — И защото накрая за пиратите Карвилу ще има богата жътва.
— Ти си мислиш, че ще има нещо за жънене?
— Повече, отколкото си представяш — увери го Дизра.
— Нямаш представа, какво мога да си представя — изсумтя Зотип, но в погледа му мина сянка. — Песитин ли каза?
— Да — потвърди Дизра. — И още нещо, искам корабите, които ще изпратиш срещу „Химера“, да са с корелиански отличителни знаци.
— Добре — каза Зотип и отново се почеса под брадата.
— Има ли някаква специална причина?
— Същата, поради която изобщо не ме интересува действителният размер на щетите, които ще му причините — отвърна Дизра. — Ако се понапрегнеш, ще се сетиш и сам.
— Ще опитам — обеща пиратът, — А ти виж как да преведеш парите в сметката ни.
— Удоволствие е да се работи с вас, капитан Зотип — усмихна се мофът.
— Както винаги, моф Дизра. Ще поддържаме връзка — и екранът угасна.
— Следващия път не по този канал, ако обичаш — измърмори мофът към празния екран и си позволи леко да се отпусне в стола. Разговорите със Зотип винаги го изтощаваха. — Е, ще има работа за известно време.
— При това полезна — обади се Тирс и изтри съобщението от електронния бележник. — Ето ти още една военна мъдрост, Флим: никога не късай със съюзници, ако не си напълно уверен, че повече няма да имаш нужда от тях.
— И във Външния ръб си имаме такива правила — сухо отвърна Флим. — Е, не толкова добре формулирани. За какво точно става дума?
— За нападение на Зотип над Пелаеон — уточни Дизра.
— Самото нападение ми е ясно — каза Флим. — Искате да накарате Пелаеон да мисли, че Новата република е отхвърлила предложението му за мир и му устройва засада.
Мофът вдигна вежда:
— Много добре… учиш се. Разбира се, отстрани се вижда по-добре.
— Много сте любезен — отвърна актьорът и направи подигравателен поклон с глава. — Само не разбирам защо корабите трябва да са с корелиански отличителни знаци, а не направо със знаци на Новата република.
— Защото би било прекалено натрапливо — отвърна Тирс. — Би означавало да се заяви, че в Корускант всички категорично отхвърлят идеята за среща. Пелаеон знае, че не е така, и ще се сети, че е провокация.