Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Не.
— Ама… ако не дойдеш с мен и не гледаш нея, няма да мога да си прибера парите депозит!
— Платил си депозит?
— Да, Лин.
— Платил си депозит, за да правя секс с жена в този хотел?
— Да, Лин — въздъхна той, вдигна ръце и ги отпусна в безпомощен жест. — Шест месеца в селото ти беше. Шест месеца без секси бизнес. Мислех, че ти сигурно чувстваш големи силни нужди. А сега на мен няма да ми върнат парите депозит, ако поне мъничко не хвърлиш на нея едно око.
— Добре — въздъхнах аз и повторих безпомощния му жест. — Хайде да я видим, само за да ти върнем парите.
Затворих вратата на хотелската стая и я заключих. Тръгнахме заедно по коридора. Хотел „Апсара“ в Аурангабад, северно от Бомбай, беше на повече от сто години, построен за една друга, по-разкошна епоха. Големите му стаи с високи тавани бяха украсени с открити балкони над оживената улица, а корнизите и розетките по таваните бяха фино изпипани. Мебелите бяха очукани и нахвърляни в случайни комбинации, а килимът в коридора на много места се беше протрил до дупка. Боята се лющеше, стените бяха зацапани, стаите — евтини. Тъкмо мястото, както ме увери Прабакер, да прекараме една щастлива нощ на път за Бомбай.
Спряхме пред една врата в другия край на нашия етаж. Прабакер трепереше от вълнение, очите му се блещеха обезпокоително.
Почуках и вратата се отвори почти веднага. Една жена, над петдесетгодишна, застана на прага. Беше облечена със сари в жълто и червено и ни изгледа накриво. В стаята отзад имаше няколко мъже. Бяха облечени в дхоти и с бели шапчици като селяните от селото на Прабакер, седяха на пода и вечеряха обилно с дал, ориз и роти.
Жената излезе в коридора, затвори вратата след себе си и се втренчи в Прабакер. Той беше с цяла глава по-нисък от нея и отвърна на злобния й поглед, като на свой ред се вторачи в нея като малкия помощник на училищния побойник.
— Видя ли, Лин? — измърмори той, без да откъсва очи от нея. — Видя ли какво ти казах?
Аз виждах простовато широко лице с голям нос като камба и презрително присвити устни — толкова тънки, че устата й ми приличаше на сръчкана с пръчка мида. Лицето и шията й бяха намазани с плътен слой грим като на гейша, който така подчертаваше намръщеното й изражение, че приличаше на разбойничка.
Прабакер заговори на жената на марати:
— Покажи му!
В отговор тя разтвори горната част на сарито си и ми показа тлъст корем. Стисна между дебелите си пръсти два-три пръста плът. Гледаше ме с вдигната вежда и ме подканваше да я похваля.
Прабакер изстена тихо и опули очи.
Тогава жената се огледа театрално наляво и надясно по коридора, а после вдигна малко блузата си и показа дълга, тънка, провиснала гърда. Хвана гърдата и я раздруса към мен, като вдигаше вежда с озадачаващо непроницаемо изражение. Моята догадка, лутайки се в тъмното, беше, че най-вероятно е презрителна високомерна усмивка.
Прабакер се опули още повече и задиша шумно с отворена уста.
Жената покри гърдата си, врътна глава и метна през рамо дългата си черна плитка. Хвана я с две ръце и започна да приплъзва пръсти към края й, сякаш тя беше полуизцедена туба паста за зъби. Под пръстите й се събра голяма капка кокосово масло и капна на изтъркания килим.
— Виж какво, Лин — измънка Прабакер, зяпнал жадно и почти уплашено капките масло. — Ако не искаш да правиш секси бизнес с тази жена… ако… ако наистина не искаш… ами… мога да използвам тоя депозит за себе си…
— Ще те чакам в стаята, Прабу — отвърнах и се усмихнах учтиво на жената. Поклоних й се леко и се изнесох към стаята, съпроводен от презрителното й изръмжаване.
Реших да използвам това време, за да си обогатя речника по марати. В списъка вече имаше около шестстотин думи за ежедневна употреба.
Записвах ги на листчета, когато хората от селото ми ги обясняваха, а после ги преписвах в дебел тефтер за бъдещи справки. Последните, най-скорошните листчета бяха пръснати по малкото писалище и тъкмо бях почнал да ги записвам в тефтера, когато вратата рязко се отвори и Прабакер нахлу в стаята. Той ме подмина безмълвно и се тръшна по гръб на леглото си. Откакто го оставих пред вратата на проститутката, бяха минали около девет минути.
— О, Лин! — изстена той щастливо, ухилен срещу тавана. — Знаех си, знаех, че тя е много опитна жена!
Вторачих се озадачено в него.
— О, да! — възкликна той, седна и овеси надолу късите си крака. — Много си струваше тя парите! И аз също й направих много, много добър секс. А сега! Хайде да излезем! Ще си хапнем яденета и ще си пием, и купон!