Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Само ако си сигурен, че ще имаш сили — измърморих.
— О, там няма нужда от сили, баба. Това място, където аз заведа теб, толкова хубаво място, че често можеш да седнеш, докато си пиеш.
Прабакер удържа на думата си и ме заведе в една дупка на около час пеш от последната автобусна спирка в покрайнините на града. С питиетата за сметка на заведението ние се настанихме сред навалицата от прашни, сериозни пияници, насядали на единствената каменна пейка в бара. Австралийците наричат такива места таен магазин за грог — нелегален бар, в който мъжете се наливат с алкохол менте на тайни цени.
Хората, при които седнахме, бяха работници, фермери и обичайният набор от нарушители на закона. Всичките бяха с кисели, изтормозени физиономии. Говореха малко или мълчаха. Свирепи гримаси разкривяваха лицата им, докато гълтаха домашната шльокавица с гаден вкус, а след всяка чаша сумтяха, охкаха и се задавяха. Ние с Прабакер се настанихме при тях и гаврътнахме питиетата на една глътка, като си запушихме носовете и изляхме гадното менте в гърлата си. Със свирепа решителност напрегнахме воля, за да задържим отровата в коремите си. А щом се поокопитихме, обърнахме с голяма неохота и следващата чаша отрова.
Тук се пиеше мрачно и без кеф. Напрежението личеше по всички лица. На някои им дойде твърде много и те се измъкнаха, победени. Други окапваха, но бяха принуждавани да продължат от измъчените насърчения на братята си по страдание. Прабакер дълго мисли над петата си чаша летлива течност. Мислех, че ще си признае поражението, но най-накрая той въздъхна и я преглътна. Тогава един мъж захвърли чашата си, стана, застана по средата на мизерната стаичка и зарева фалшиво някаква песен. Всички ние се разкрещяхме възторжено и по това разбрахме, че сме яко пияни.
Един по един, всички изпяхме по една песен. Ридаещо изпълнение на индийския национален химн бе последвано от религиозни песнопения. Любовни песни на хинди звънтяха до сърцераздирателни газали. Двамата яки келнери се усетиха, че пиянството е минало в нова фаза. Те оставиха подносите и чашите и се настаниха на високите столчета от двете, страни на вратата. Усмихваха се до уши, кимаха, клатеха глави и прегръщаха нежно с дебелите си ръце здравите, дълги дървени бухалки. Всички ръкопляскахме и подвиквахме на всяка песен. Когато дойде моят ред, изпях, и аз не знам защо, едно старо парче на „Кинкс“ — You Really Got Me.
Така се бях натряскал, че почнах да уча и Прабакер, а той беше достатъчно къркан да ми приглася на припева.
Докато се връщахме по дългия тъмен път към града, продължавахме да пеем. Продължавахме да пеем и когато белият „Амбасадор“ ни подмина бавно и обърна. Продължавахме да пеем, когато колата ни подмина отново, пак обърна и ни прегради пътя отстрани на шосето. От нея слязоха четирима мъже, а шофьорът остана зад волана. Най-високият ме грабна за ризата и изкряска някаква заповед на марати.
— Какво е това? — изломотах му и аз на марати.
Друг мъж се приближи и рязко ме удари. Главата ми отхвърча. Още два силни удара разбиха устата и носа ми. Залитнах назад и усетих, че съм нестабилен с единия крак. Паднах и видях как Прабакер се нахвърли срещу четиримата, с разперени ръце, за да им попречи да стигнат до мен. Надигнах се и събрах сили. Успях да нанеса ляво кроше и един удар с десен лакът — за мой късмет и двата бяха много силни. Зад мен Прабакер падна, после скочи на крака, но отнесе такъв тупаник, че се просна зашеметен на земята. Опитах се да застана до него и да го защитя с крака, но се спънах и също паднах. Заваляха удари и ритници. Прикрих се, а един тих глас в ума ми повтаряше: Познавам това… Познавам го…
Мъжете ме хванаха, единият опитно и сръчно ми пребърка джобовете. Пиян и пребит, виждах надвесените над мен хора като в мъгла. После чух още един глас, гласа на Прабакер, разбирах някои думи от молбите му и дръзките обиди, които сипеше върху тях. Скара им се, че срамели страната и народа си с това, че са пребили и ограбили чужденец, гостенин, който нищо не им е направил. Беше дълга реч, в която ги нарече страхливци и спомена Махатма Ганди, Буда, бог Кришна, майка Тереза и боливудската кинозвезда Амитабх Бачан само в едно изречение. Това им подейства. Водачът на групата приклекна до мен. Замаян от пиенето, се опитах да стана и да продължа да се бия, но другите ме бутнаха и ме притиснаха на земята. Познавам това… Познавам го…