Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
И всичко това бе изписано по прелестното й лице. Бръчките по високите й скули бяха вирове, в които са се събирали нейните сълзи. Не изговорени въпроси без отговор разделяха пълните й червени устни, когато бе сама или увлечена в работата си. Решителността придаваше резки очертания на гордо вдигнатата й брадичка с трапчинка по средата. А няколко бръчици разсичаха челото между веждите й, сякаш в гънките на кожата бе събрала чудовищното и скръбно осъзнаване, че няма щастие без мъка, че всяко богатство си има цена и че няма живот, който рано или късно да не получи в пълна мяра своя дял от скръб и смърт.
Общуването ми с Рухмабай започна от първата сутрин. Спях на въженото легло пред къщата на Кишан така дълбоко, че продължавах да хъркам мощно, когато призори тя изведе млечните си биволици навън. Едно от животните, привлечено от хъркането ми, решило да ме проучи. Събуди ме някакво мокро, задушаващо чувство и аз се стреснах. Отворих очи и видях огромния розов език на грамаден бивол да захлупва лицето ми. Разкрещях се, слисан и ужасен, паднах от леглото и побягнах на четири крака.
Рухмабай много се смя, но смехът й не беше злоблив, а откровен и добродушен — в него не прозвънваха ножове. После тя ми протегна ръка да ми помогне, аз я поех и също се засмях.
— Гаии! — възкликна тя и посочи биволицата, с което наложи основното правило, че ако ще общуваме с думи, аз ще съм този, който ще учи чужд език. Бивол!
Взе една чаша и приклекна до вимето на огромната черна виторога биволица, за да издои мляко. Гледах как млякото цвърка право в чашата. С няколко сръчни движения я напълни, а после ми я поднесе и избърса ръба й с червения си памучен шал.
Аз съм градско момче. Роден съм и съм израсъл в доста голям, три милионен град. Една от причините години наред да успявам да бягам и да се крия, е това, че обичам големите градове и в тях се чувствам напълно спокоен и уверен. И всички подозрения на градското момче, и ужасът от селото се надигнаха в мен, когато поех чашата току-що издоено мляко. Беше топло на пипане. Миришеше на биволица. В чашата като че плуваха някакви неща. Подвоумих се. Имах чувството, че Луи Пастьор стои зад гърба ми, вперил поглед в чашата през рамото ми, и го чувах как казва: „Ъъъ, мосю, на Ваше място първо бих сварил това мляко…“
Преглътнах предразсъдъците, страха и млякото наведнъж, на няколко глътки. Не беше толкова лошо, колкото очаквах — плътен сметанов аромат с нотка на сушени треви и биволски привкус. Рухмабай грабна чашата от ръката ми и приклекна да я напълни повторно, но настоятелните ми умолителни възражения я убедиха, че една чаша ми стига.
След като си измихме лицата и зъбите и приключихме с тоалета си, с Прабакер солидно закусихме с чай и роти под погледа на Рухмабай. Пресни роти — плоски питки, се пържеха всеки път за закуска в намазан с олио тиган на открития огън. Върху топлия, подобен на палачинки хляб слагаха бучка гхи — пречистено масло — и голяма лъжица захар, а после го навиваха на руло, толкова дебело, че едвам го обхващах, и го ядяха с чаша горещ, сладък чай с мляко.
На закуска Рухмабай ни гледаше в устата и ни боцваше с пръст или ни плясваше по главите или по рамената всеки път, когато понечехме да си поемем въздух. Попаднали в клопката й, дъвчейки иначе наистина вкусната храна, и двамата хвърляхме потайно погледи, към младите жени, които пържеха, с надеждата, че това роти, след вече третото четвъртото, което бяхме изяли, ще е последното.
И така, през всички тези седмици денят ми в селото започваше с чаша биволско мляко, измиване и най-накрая — продължителна закуска с чай и роти. Повечето сутрини излизах с мъжете на нивите с царевица, просо, пшеница, бобови растения и памук. Работният ден се разделяше на две части от по три часа с обедна почивка и сиеста по средата. Децата и младите жени ни носеха обяда в многобройни неръждаеми съдове. Той обикновено се състоеше от вездесъщите роти, пикантен дал от леща и чътни от манго и суров лук, подправело със сок от лайм. След като обядвахме заедно, мъжете си намираха някое по-тихо и сенчесто местенце, за да подремнат около час. Когато се залавяха отново за работа, нахранени и отпочинали, те се трудеха с повече енергия и въодушевление, докато старшият на групата не обявеше, че приключват за деня. След това селяните се събираха на някой от главните пътища, пооправяха си вида и със смях и шеги се завръщаха в селото.