Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
В самото село почти нямаше работа за мъже. Готвенето, чистенето, прането и цялата къщна работа се вършеше от жените — най-вече от младите, наставлявани от по-възрастните. Селските жени работеха средно по четири часа на ден. Сеитбата и жътвата изискваха повече усилия, но общо взето селяните от Махаращра работеха по-малък брой часове от градските работници.
Тук не беше рай. Някои мъже се бъхтеха и след работата на обществените ниви, за да изкарат нещичко от посевите памук в частните си парцели със скалиста почва. Рано или късно идваха дъждовете. Нивите се наводняваха или пък ги връхлиташе напаст от насекоми и болести по растенията. Жените нямаха отдушник за реализиране на творческите си способности и се примиряваха с дългото, мълчаливо закърняване на своите дарби. Други наблюдаваха бавното пропадане на умни деца, които биха постигнали много повече на някое друго, по-оживено място, но никога нямаше да видят нещо по-различно от селото, нивите и реката. Понякога, много рядко, някой мъж или жена се чувстваха до такава степен окаяни и нещастни, че всички слушахме как цяла нощ вопли раздираха мрака.
Но, точно както бе казал Прабакер, хората пееха почти всеки ден. Ако изобилието от добра храна, смях, песни и дружелюбие може да се приемат за показатели на благополучието и щастието, то по качество на живот селяните бяха задминали западните си събратя. През шестте месеца, които прекарах там, никога не чух свиреп глас, нито видях вдигната от ярост ръка. Нещо повече, мъжете и жените в селото на Прабакер бяха яки и здрави. Дядовците и бабите бяха закръглени, но не дебели, родителите — силни и с грейнали очи, а децата — с прави крака, умни и жизнени.
В селото цареше чувство за сигурност, каквото нито един от известните ми градове не вдъхва: сигурността, която възниква, когато човешките същества и природата на едно място станат взаимозаменяеми, когато идентичността им съвпадне. Характерният за града звук е тракането на чука, подобно на шума на гърмящата змия — предупреждението за нападащата змия на бизнеса. Но селото непрекъснато е подложено на движение — онова, което се променя в природата, се възстановява при следващото завъртане на годишния кръговрат. Онова, което расте от земята, винаги се завръща. Онова, което цъфти, умира, за да разцъфне отново.
След като поживях в селото около три месеца, Рухмабай и жителите на Сундер ми подариха частица от тази сигурност — част от тях и от техния живот, която промени моя завинаги. В деня, когато започна сезонът на мусоните, аз плувах в реката заедно с още десетина млади мъже и двайсетина деца. Черните облаци, които от седмици се мръщеха от небето, се струпаха от хоризонт до хоризонт и сякаш притиснаха върховете на най-високите дървета. Въздухът, след осем месеца суша, бе така изобилно напоен с аромата на дъжд, че бяхме пияни от вълнение.
— Паус алла! Салла гуррии! — неспирно викаха децата и стискаха ръцете ми. Сочеха небето и ме дърпаха към селото. — Ще вали! Да се прибираме!
Докато тичахме, паднаха първите капки дъжд. Само след секунди те преминаха в порой. След минути пороят се превърна във водопад. След час мусонът се лееше като из ведро — толкова плътен, че на открито трудно се дишаше, без да събереш шепи около устата си и да направиш малка пещера от въздух.
Отначало селяните танцуваха в дъжда и си погаждаха номера. Някои взеха сапун и се изкъпаха под небесния душ. Други отидоха в местния храм и коленичиха да се молят. Трети се заеха да поправят покривите на къщите си и отводнителните канавки около кирпичените стени.
Накрая всички спряха и просто се загледаха в разветите, плющящи, къдрещи се завеси от дъжд. На вратата на всяка къща се бяха струпали лица и всяка светкавица осветяваше застинали живи картини на почуда.
Този неколкочасов порой бе последван от също толкова продължително затишие. Слънцето грейна и дъждовната вода започна да се изпарява от затоплената земя. Първите десет дни от сезона минаха по същия начин, с яростни бури и затишия, сякаш мусонът проучваше къде са слабите места на селото, преди да предприеме окончателното нападение. А после, когато се изсипа големият дъжд, настана същинско езеро във въздуха и валя почти без прекъсване седем дни и седем нощи. На седмия ден бях на брега на реката и перях новите си дрехи, когато дъждът рукна. Посегнах да си взема сапуна и разбрах, че камъкът, върху който го бях сложил, е потънал. Водата, която дотогава галеше босите ми крака, се вдигна за секунди от глезените до коленете ми. Докато погледна нагоре към бурната придошла река, тя стигна бедрата ми и продължаваше да се вдига.