Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Той присви очи и се загледа в облаците.
— Обикновено чакаме, докато дъждът спре и тогава излизаме от къщите да видим прътите от играта с наводнението. Лин, ако няма нищо против, плувам в дрехи и преди да се прибера, ще трябва да изстискам водата от моите кокалите.
Бях се взрял право напред. Той погледна отново струпаните облаци и ме попита:
— В твоя страна, Лин, не знаете ли къде спира реката?
Не му отговорих. Той ме потупа няколко пъти по гърба и тръгна. Сам, аз гледах пропития с дъжд свят и най-сетне вдигнах очи към небето.
Мислех за друга река, онази, която протича през всеки от нас, без значение откъде идваме — по целия свят. Реката на сърцето и неговите желания. Чистата, най-важната истина за това какъв е всеки от нас и какво може да постигне. Цял живот съм бил боец. Бях винаги готов, прекалено готов да се боря за онова, което обичам, и срещу онова, което ненавиждам. Накрая се превърнах в изражение на тази борба, а истинската ми природа бе скрита зад маска от злоба и враждебност. Посланието, което излъчваха лицето и движенията на тялото ми, беше същото като на много други корави мъже — „Не се ебавай с мен!“ Накрая вече бях толкова добър в изразяването му, че целият ми живот се превърна в това послание.
Но в селото не го разпознаваха. Никой не можеше да разчита езика на тялото ми. Те не познаваха други чужденци и нямаше с кого да ме сравнят. Ако бях мрачен или дори само сериозен, те се смееха и ме тупаха насърчително по гърба. Възприемаха ме като мирен човек, без значение какво е изражението ми. Аз бях шегаджия, работяга, човек, който прави смешки на децата, пее с тях, танцува с тях и се смее с открито сърце.
И мисля, че наистина се смеех така. Даде ми се възможност да стана нов човек, да последвам онази вътрешна река и да стана човекът, който винаги съм искал да бъда. В мига, в който научих за дървените колове и играта с наводнението, няма и три часа по-рано, аз стоях сам в дъжда. Майката на Прабакер ми каза, че е свикала женско събрание в селото: бе решила да ми даде ново име, име от щата Махаращра, като нейното. Тъй като живеех в къщата на Прабакер, решиха да приема фамилията Каре. Кишан беше баща на Прабакер и като мой осиновител традицията повеляваше да взема името му за мое второ име. А тъй като според тях характерът ми е благословен с мирно щастие, заключи Рухмабай, жените бяха одобрили нейния избор на име за мен: Шантарам, което означава човек на мира, или човек на божия мир.
Тези селяни забиха своите колове в пръстта на моя живот. Те знаеха на кое място в мен реката спира и отбелязаха това място с ново име. Щантарам Кишан Каре. Не зная дали бяха открили това име в сърцето на човека, за когото ме смятаха, или го посадиха там като дърво на желанията, за да порасне и разцъфти. Но независимо дали бяха открили този мир, или го бяха създали, истината е, че човекът, който съм днес, се роди в онези мигове, докато стоях до коловете, подложил лице под струите на кръщелния дъжд. Шантарам. По-добрият човек, който бавно и много по-късно започнах да ставам.
Седма глава
— Тя красива проститутка — умоляваше ме Прабакер. — Толкова е дебела и то в най-сериозните и най-важните места. Можеш да грабиш с шепи, откъдето си щеш. Ще си в толкова възбуда, че ще ти призлее!
— Предложението ти е изкусително, Прабу — отвърнах, сдържайки смеха си, — но не ме интересува. Едва вчера си тръгнахме от селото и умът ми е още там. Просто… не съм в настроение.
— Настроение няма проблем, баба. Почнеш ли да помпаш здраво, лошо настроение скоро промени се, футафут.
— Може и да си прав, но все пак смятам да откажа.
— Ама тя много опит! — изхленчи той. — Хората ми казаха, че тя правила секси бизнес страшно много пъти и със страшно много стотици клиенти само в този хотел! Видях я. Погледнах я вътре в очите и знам, че тя много голям специалист по секси бизнес.
— Не искам проститутка, Прабу, независимо колко е опитна.
— Но ако само я видиш. Ще си луд за нея.
— Извинявай, Прабу.
— Но аз им казах… че ти ще дойдеш да я видиш. Само виждаш. Да гледаш лошо няма, Линбаба.