Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Какво ще кажеш за това?
Аз и Лула се вторачихме в сърцето.
— Не знам много за сърцата — каза Лула на Омар. — Но ти сигурно можеш да ни помогнеш. Търсим сърце, подходящо за сто и двайсет килограмово прасе, което току-що е получило инфаркт.
— На колко години е било прасето?
— В края на шестдесетте. Или пък малко над седемдесет.
— Доста старо прасе — отбеляза Омар, после се върна до щанда и избра друго сърце. — Това стои в хладилника от доста време. Не знам дали прасето е имало инфаркт, но сърцето не изглежда много добре.
Той го натисна с пръст и продължи:
— Не че му липсват някакви части или нещо подобно, но изглежда, сякаш е видяло доста. Нали разбирате какво имам предвид?
— Колко струва? — попита Лула.
— Имате късмет. Това сърце е от разпродажбата. Ще ви го дам на половин цена.
Лула и аз се спогледахме.
— Добре, ще го вземем — потвърдих.
Омар хвърли поглед към хладилната чанта в ръката на Лула.
— Искате ли да ви увия Прасчо, или го предпочитате проснат върху леда?
На път към офиса спрях пред светофара и някакъв тип на предишния модел харли закова до мен.
— Жесток мотор — възхити се той. — Какво имаш в хладилната чанта?
— Свинско сърце — отговори Лула.
После светна зелено и потеглихме.
След пет минути стояхме в офиса и показвахме сърцето на Кони.
— Леле, изглежда съвсем истинско — отбеляза Кони.
Двете с Лула повдигнахме вежди.
— Не че съм виждала истинско — бързо каза Кони.
— Ще свърши чудесна работа — усмихна се Лула. — Трябва само да го разменим за баба.
Стомахът ми се сви от страх. Разтресоха ме нерви. Не исках нещо лошо да се случи на баба ми.
Двете с Валери водехме вечни битки, когато бяхме деца. Аз винаги имах налудничави идеи, а Валери ме топеше на майка ми. „Стефани е горе на гаража и се опитва да лети — викаше тя, като се втурваше в кухнята. — Стефани е в задния двор и се опитва да пишка права като момче.“ След като разправията с майка ми утихнеше и никой не ме гледаше, шамаросвах Валери здраво. Пляс! После се сбивахме, а накрая майка ми отново ми крещеше. Тогава бягах от къщи.
Винаги се скривах в дома на баба Мазур. Тя никога не ме съдеше. Сега знам защо. Дълбоко в себе си тя е по-смахната дори от мен.
Баба Мазур ме приемаше, без да каже нито една укорителна дума. Правеше квадрат от четири кухненски стола във всекидневната и опъваше чаршаф върху тях. Даваше ми възглавница и нещо за четене и ме изпращаше в палатката. След няколко минути пъхваше под чаршафа чиния с бисквити или сандвичи.
По някое време следобед, преди дядо ми да се прибере от работа, мама идваше да ме вземе и всичко се оправяше.
А сега баба беше със смахнатия Еди Дечуч. И в седем щях да я разменя за свинско сърце.
— Ууух! — изсумтях тъжно.
Лула и Кони се вторачиха в мен.
— Мисля на глас — обясних им. — Може би трябва да се обадя на Джо или Рейнджъра за подкрепление.
— Джо е ченге — напомни ми Лула. — А Дечуч изрично нареди да няма полиция.
— Дечуч няма да разбере, че Джо е там.
— Мислиш ли, че Морели ще одобри плана ти?
Това беше проблемът. Щеше да ми се наложи да разкажа на Джо, че искам да разменя баба за свинско сърце. Друго беше да разкажеш нещо подобно, след като всичко е завършило благополучно, но в момента звучеше като налудничавия ми опит да полетя от гаража.
— Може пък той да измисли по-добър план — казах.
— Дечуч иска само едно нещо — отвърна Лула. — И то е в хладилната чанта.
— В хладилната чанта има свинско сърце!
— Е, да, но няма голяма разлика.
Вероятно щеше да е по-разумно да звънна на Рейнджъра. Той се вписваше чудесно сред останалите откачалки в случая… като Лула, баба и мен.
Звъннах на мобифона му, но никой не ми отговори. Опитах пейджъра му и той ми се обади след по-малко от минута.
— Има нов проблем в историята с Дечуч — съобщих на Рейнджъра. — Хванал е баба.
— Ангелска двойка — захили се Рейнджъра.
— Говоря сериозно! Излъгах го, че разполагам с онова, което търси. А тъй като Откаченяка не е при него, той отвлече баба, за да има нещо за замяната. Трябва да се срещнем в седем часа.
— И какво възнамеряваш да дадеш на Дечуч?
— Свинско сърце.
— Звучи справедливо — засмя се Рейнджъра.
— Дълга история.
— И какво мога да направя за теб?
— Имам нужда от подкрепление, в случай че нещо се обърка.
После му изложих плана си.
— Накарай Вини да ти сложи микрофон — предложи Рейнджъра. — По-късно следобед ще мина през офиса, за да взема приемащото устройство. Включи микрофона в шест и половина.