Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Толкова лошо мнение ли имаш за мен?
Изабел го обмисли за момент.
— Да.
Тя се обърна и дари Томас със смразяващ поглед.
— Господин Монахан, моля да извините дъщеря ми и опакото й държание. Това е стар проблем помежду ни. Мрази ме, защото не бях обичайната перфектна майка. Дадох й всичко, от което имаше нужда, но.
Изабел изсумтя.
Каталина върна смразяващия си поглед обратно върху дъщеря си.
— Всичко, от което имаше нужда, и въпреки това.
Томас се намеси, макар да знаеше, че не трябва.
— Може би децата се нуждаят от нещо повече от материални неща, Каталина. Може би понякога се нуждаят от родител, понякога се нуждаят от привързаност и обич. — Не беше негова работа, но беше твърде загрижен за Изабел, за да си държи устата затворена.
Погледът на Изабел се стрелна към лицето му и се задържа там за момент. След това го дари с усмивка, която накара сърцето му едновременно да се свие и стопли.
Каталина пребледня и отмести поглед. Вероятно не й харесваше да бъде упреквана от главата на Сборището. Каталина бе невероятно класосъзнателен тип личност, а той представляваше самата глава на класата.
— Защо дойде, майко? — попита Изабел.
Каталина най-сетне вдигна поглед към лицето на Изабел.
— Дойдох да те видя, Изабел. Исках да видя дали се държиш.
Изабел направи крачка към майка си и спря.
— Сериозно? — Надежда и предпазливост се съдържаха в тази единствена дума.
— Недей да звучиш толкова изненадана. Знаеш, че ме е грижа за теб. — Думите звучаха искрено, но бяха произнесени непохватно.
Томас наблюдава как Изабел смени позата си и се намръщи, несигурна как да реагира на признанието на майка си.
— Знам, че направих грешки, Изабел. — Каталина направи няколко крачки към дъщеря си. — Може би правех само грешки. Една от причините, заради които дойдох, е да видя дали има начин да оправим нещата помежду ни.
Изабел поклати глава.
— Мисля, че получавам главоболие. Да не би адът да е замръзнал?
— Изабел… — поде Каталина.
Тя вдигна ръка.
— Можем да се заемем с всичко това след минутка. Каква е другата причина, заради която дойде?
— Да видя дали има нещо, което се предполага, че трябва да направя след смъртта на Анджела. — Възрастната жена отмести поглед.
— Не знам за какво говориш. Погребението беше преди месеци. Анджела, това, което остана от нея, е в земята. Срещнах се с адвоката и всичките й дела са уредени.
Каталина вдигна поглед от обувките си.
Изабел рязко си пое въздух.
— О. Тук си заради завещанието, нали? — Тя кимна. — Естествено, че си тук заради това. Толкова съм глупава.
Каталина вирна брадичка.
— Това не е главната причина за идването ми. Исках да те видя, да видя как се справяш с всичко. Дойдох заради теб, Изабел.
Още преди Каталина да довърши последното си изречение, Изабел се обърна и обви ръце около гърдите си.
— Завещанието бе прочетено, майко. Не си спомената вътре. Няма нищо за теб.
Каталина поклати глава.
— Това е невъзможно. Анджела имаше бижута, диаманти. Веднъж каза, че ако тя.
Изабел се нахвърли срещу Каталина.
— За теб няма нищо в завещанието на Анджела. Тя остави всичко на мен, дори диамантените бижута. Не нося бижута, така че планирам да ги дам всичките за благотворителност. Виждаш ли, майко, изминала си целия този път за нищо.
— Изабел, ще задържиш тези диаманти в семейството! Чу ли ме? Няма да ти позволя да дадеш тези Хенри Уинстън за благотворителност!
— Какво семейство, майко? Това, което имаме, не е семейство! Дори не използвай тази дума, когато говориш за отношенията ни. — Тя присви очи. — И не ми казвай нито дума повече за тези диаманти. — Изабел се завъртя, напусна стаята и трясна вратата зад себе си.
Каталина остана замръзнала на място, втренчена във вратата.
— Дъщеря ми винаги е била буйна, господин Монахан. Винаги е била… избухлива.
На Томас му отне момент, за да отговори.
— Харесвам я точно такава.
— Не мина толкова добре, колкото се надявах. Не знам какво не ми е наред. — Перфектното лице на Каталина се сбръчка за момент, преди да възвърне хладнокръвието си. — Искам да имаме взаимоотношения. Обичам я, знаеш.
— Това не е нещо, което да ми казваш, Каталина.
Тя обърна погледа си към него и той още веднъж остана шокиран от очите на Изабел, взиращи се от лицето й.
— С нея си по романтичен начин, нали?
— Да.
— Знаеш, че няма да остане с теб. Тя никога не остава. Изабел прилича на мен по това. Тя е пътешественичка. Изабел може и да ме мрази, но в това отношение си приличаме. Дори когато беше дете й харесваше, когато ги местех между настойници и държави.