Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Толкова ли си сигурна за това?
Тя облиза устни и отмести поглед.
— Не бях създадена за майчинство.
— Тогава защо си имала деца?
Тя сви рамене.
— Така се случи. Знаеш ли, че Анджела има. — тя преглътна с усилие — … имаше различен баща от този на Изабел?
— Да, предполагах.
— И двата пъти беше случайно. Никога не съм имала намерение да имам деца. Вероятно щеше да е по-добре, ако нямах.
— Напълно не съм съгласен. Светът щеше да страда от липсата на Изабел и Анджела.
Усмивка трепна на устните й.
— Без моя помощ и двете се справиха добре. Особено Анджела. Все още не знам как се случи. Трябва да е било от гена на баща й. Изабел е.
— Идеална. Изабел е идеална всякак.
Каталина наклони безупречното си лице към него. Уязвимост превзе изражението й за момент.
— Още ли има клаустрофобия?
Вина изпълни стомаха му като олово. Когато Изабел разкри страха си от затворени помещения, след като той я бе затворил в такова, той се бе почувствал толкова зле, че щеше да стори всичко, за да й се реваншира.
— Да.
— Има този страх заради мен, защото я оставих с някой, който ги малтретираше.
— Какво? — Гняв се разпали. — Малтретирал ги е? За какво говориш?
Тя се извърна от него, показвайки му изпънатия си гръб, и отстъпи с няколко крачки.
— Веднъж или дваж прекарваха време с хора, с които не трябваше. — Тя сви рамо.
— Може би по-често от това. Изабел бе буйна, винаги непослушна. Веднъж, когато бе на шест, един от настойниците й я заключи в килер за четири дни. Без храна, без вода, без светлина. Свърши в болницата, щеше да умре от дехидратация, ако Анджела не бе изливала вода в пролуката под вратата. Затова Изабел има клаустрофобия. Имаше и повтарящи се кошмари.
Четири дни. Била е само на шест годинки.
Гневът, разгорял се в кръвта му, започна да ври. Направи крачка към жената пред себе си и стисна юмруци толкова силно, че вероятно си разкървави дланите с нокти.
— Защо ми казваш това?
Тя се обърна към него със скръб в очите си.
— Защото някой, който е загрижен за Изабел, трябва да знае.
Томас затвори очи, за да не трябва да гледа жената, която бе причинила толкова болка на Изабел.
— Ще те помоля да си тръгнеш, Каталина. — Думите излязоха по-твърдо, отколкото възнамеряваше.
— Да, време е. С удоволствие ще го направя, след като се провалих така с Изабел.
— Тя направи пауза. — Къде е погребана Анджела? — Думите излязоха едва прошепнати.
— Гробището "Гроувленд".
— Благодаря.
Томас се заслуша в тракането на обувките на Каталина по пода и лекото затваряне на вратата зад нея. Той постоя известно време така, объркан.
Каталина обичаше Изабел, макар и по озадачаващ начин, който той не можеше да разбере. Каталина беше твърде егоистична и егоцентрична, за да бъде свястна майка, въпреки че го знаеше и се чувстваше виновна за това. Беше ясно, че съжалява за начина, по който е позволила да бъдат отгледани дъщерите й и за това, което им се бе случило под чужди грижи…
Един от настойниците бе заключил Изабел в килер за четири дни.
Томас се опита да открие в сърцето си някакво състрадание към Каталина, някакъв начин да оправи връзката с оцелялата й дъщеря, който тя бе твърде нескопосана да открие сама. и да постигне. Точно сега изпитваше само суха ярост към Каталина. Може би по-късно щеше да изпита нещо различно.
В момента Томас искаше само Изабел да бъде в ръцете му. Искаше само невъзможното — да върне времето назад и да отстрани болката й, да й даде детство като това, което той бе имал. Такова, в което тя да е в безопасност, обичана и закриляна.
Той се обърна на пета, търсейки вратата и жената, в която се бе влюбил.
ИЗАБЕЛ СТОЕШЕ НА ЕДИН ОТ МНОГОТО МОСТОВЕ В ОРАНЖЕРИЯТА на Сборището, наблюдавайки как градинарите се грижат за растенията и цветята, които растяха в изобилие. Това бе първото място, за което си помисли, когато остави майка си, тихо, спокойно място, където да бъде насаме с мислите си.
И тук имаше вода. Звукът от малкото поточе, бълбукащо весело под моста на който стоеше, я успокояваше. Тя се концентрира върху течението, потока на водата около скали и по камъчета, заливани от езерцето, в което плуваха. Изабел свърза съзнанието си с него за момент и цялото й останало напрежение се оттече.
Водата минаваше по пътя с най-малко съпротива.