Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Имаш ли някаква представа, дори най-бегла, къде може да го е скрил? — питам аз накрая.
Погледът на леля Върджиния е все още мътен от изненадата. Изражението й показва, че тя се намира в нещо като ступор, сякаш се противи на казаното от мен, сякаш душата й отказва да приеме онова, което умът й знае.
— Нямам никаква представа, Лия. Казах ти, че той никога не ми го е показвал. Пазеше го в най-строга тайна и чак сега разбирам защо. Според пророчеството ти трябва да разполагаш и с четирите ключа, за да подчиниш Звяра. Ако те са наистина човешки същества… ако се разкрие кои са точно… — тя поглежда към Соня и Луиса, а в очите й се чете страх. — Грози ги голяма опасност.
Досещам се, че има предвид Алис. Мисълта, че Соня и Луиса може да са в опасност по вина на сестра ми, ме ужасява.
— Мислиш ли, че ще трябва да ги отдалечим от Бърчууд, лельо Върджиния? Кога да си тръгнат? Още сега ли, преди Алис да е разкрила онова, което разкрихме ние?
Отговорът не идва от леля ми, а от Луиса, която е скръстила ръце на гърдите си.
— Не знам какво ще каже Соня, но аз нямам никакво намерение да си тръгна. Тази битка е и моя и възнамерявам да я водя. Освен това възможно е Алис още да не знае за ключовете. Внезапното ни тръгване само ще я накара да съсредоточи вниманието си в нашите особи.
Соня пристъпва напред, като колебливо докосва с ръка главата си.
— Луиса е права. Ще настъпи голяма суматоха, ако си тръгнем сега, а не останем до неделя, както бяхме предвидили, а и кой знае кога ще имаме възможност отново да сме заедно, за да търсим останалите ключове. При това в Отвъдното има толкова страховити неща, че няма да се стресна от едно момиче, дори ако това е Алис.
„Те не познават Алис, мисля си аз, не знаят на какво е способна.“
Ала мълча и не казвам нищо, защото, каквато и да е Алис, тя все още е моя сестра. Освен това всички ние рискуваме много, за да докараме пророчеството до неговия край.
Значимостта на настоящата задача, опасностите, които ни дебнат при нейното решаване, всичко това ме разтърсва из основи. Как ще открием другите два ключа? Дори да намерим списъка, Соня и Луиса са ясно доказателство, че останалите ключове биха могли да се намират къде ли не по света.
— Ами ако не успеем да ги намерим, лельо Върджиния? Какво ще правим тогава?
Леля ми свива устни, отива при писалището между двете легла и измъква нещо от чекмеджето. На връщане носи малка Библия. Ръцете й треперят, когато разлистват томчето към края му.
Започва да чете без каквито и да е встъпителни слова:
— И чух от храма висок глас да казва на седемтех Ангели: идете, излейте на земята седемтех чаши с гнева Божий. Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на Звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи. Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря. Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв. След това чуха Ангела на водите да казва…
— Седемте чуми — намесва се Луиса шепнешком.
Леля Върджиния затваря Библията и кима с глава към нея.
— Точно така.
Луиса се обръща към мен.
— Седемте чуми бележат края на Библията. И връщането към неизмеримия хаос, съществувал преди началото на времето.
Това напомняне е напълно намясто в тайнствената загадка, така че аз добавям и останалата част от текста:
— Смърт, Глад, Кръв, Огън, Тъмнина, Суша, Разруха.
Откакто открихме книгата на пророчеството, толкова пъти съм го чела, че думите са се врязали дълбоко в съзнанието ми.
— Да — потвърждава леля Върджиния. — Библията представя чумите като край, предхождащ новото начало: начало, в което светът ще се управлява от Бог в светлина. Но Библията е писана история и като всички писани истории, преведени на хиляди езици и предавани от ръка на ръка в продължение на хиляди години, тя включва в себе си неща, които може би не са пълната истина. И пропуска други, които са дори по-верни.
— В такъв случай какво означава това? — питам.
Леля Върджиния протяга ръка и улавя моята.
— Чумите са просто знак за края. За края на света, който познаваме, и за начало на друг един свят, управляван от Звяра, който ще продължи вовеки веков. Ако не успеете да откриете четирите ключа и да затворите кръга, Самаил ще открие пътя си през теб и ще бъде вече твърде късно. Седемте чуми ще се появят и ще причинят големи мъки и разруха, преди да дойде краят, който не е нищо друго, а тъкмо това. Край.