Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Имаш ли нужда от изцеляване с ръце? — попита свенливо тя.
— Не, но заповядай, влез — отвърна Хелън. Може би щеше да й се отдаде възможност да попита дали Лукас все още си има приятелка някъде. — Как е Касандра?
— Доста напрегната, но ще се оправи. Ти си тази, която отнесе сериозно поражение от Хектор, и понеже знам какво е усещането, ще те попитам честно — има ли нещо все още счупено? — Ариадна премина плавно през съблекалнята.
— Няма нищо счупено. Е, поне вече няма — отвърна Хелън. Всичко в Ариадна беше толкова женствено, нежно и прекрасно, че Хелън просто не можеше да си представи някой да я удари. — Често ли си причинявате това един на друг? Тези схватки, искам да кажа. — Ариадна клатеше глава, още преди Хелън да е свършила да говори.
— Не. Правим си малки юмручни схватки помежду си, за да се поддържаме във форма, но само момчетата се бият истински, и то само когато имат нужда да се разтоварят от нещо. Най-много се бият Лукас и Хектор, както е видно.
— Не се ли разбират?
— И да, и не — поде Ариадна внимателно. — Хектор е много горд по принцип, но най-вече е горд с потеклото и семейството ни. Не му харесва обаче, че сме се отцепили от Тиванската династия. Не ме разбирай погрешно — той не вярва във всичките онези глупости, в които вярват Стоте братовчеди, но се дразни да вижда нашата Династия разделена. А Лукас смята, че е негова отговорност да държи Хектор в правия път, защото, ами, той е единственият, който може да го прави.
— Трябва да е много трудно да сте разделени от останалите си близки — каза съчувствено Хелън.
— Нямаме избор — каза Ариадна със скована усмивка.
— Заради култа ли? — попита тактично Хелън. — Лукас така и нямаше възможност да ми обясни…
— Тантал и Стоте братовчеди вярват, че ако съществува само една Династия, могат да възродят Атлантида — каза Ариадна. — Точно затова нашето семейство винаги е живяло във водата. Бостън, Нантъкет, Кадис… Всички те са близо до Атлантическия океан. Потомците изпитват привличане към него.
— Това е безумие! — избълва Хелън на един дъх, преди да осъзнае, че Ариадна говори сериозно. — Искам да кажа, Атлантида е само мит, нали? — Мисълта за град, съществуващ някъде дълбоко под тъмните, задушаващи вълни, накара Хелън неволно да потръпне. Отпи от кутията си със сок, за да прикрие бурната си реакция, и зачака Ариадна да продължи.
— Мит ли е планината Олимп? Или раят? Всичко зависи от това, в какво вярваш, а повечето Потомци вярват, че Атлантида е истинска, но проблемът е, че не можем да стигнем дотам, докато първо не постигнем няколко неща. Виждаш ли, точно след края на Троянската война, Касандра от Троя направила важно пророчество. Казала, че ако остане само една Династия от Потомци, можем да въздигнем Атлантида и да я обявим за своя земя завинаги. Според тълкуванията на Стоте братовчеди това пророчество означава, че ако ние, полубоговете, успеем да влезем в Атлантида, ще станем безсмъртни, точно като боговете на Олимп.
— Иха — промърмори Хелън. — Как да не искате това?
— Изкушаващо, а? С изключение на проблема, че ако всички четири династии се обединят или ако остане само една обединена Династия, ще нарушим примирието.
— Какво примирие?
— Примирието, сложило край на Троянската война.
— Мислех, че гърците са спечелили. Не са ли избили всички троянци и изгорили Троя до основи?
— Определено.
— Тогава, ако гърците са победили, защо е нужно примирие?
— Още от началото имало трета група, която се сражавала в Троянската война. — Ариадна се усмихна на озадаченото изражение на Хелън. — Боговете. Те избирали чия страна да вземат: или на своите деца получовеци, или на герои, които особено им се нравели. Някои богове дори слезли от Олимп, за да се бият във войната. Биели се едни срещу други и били дълбоко обвързани с изхода на войната. Това усложнявало всичко. Накрая Потомците, които били на страната на гърците, трябвало да сключат сделка със Зевс.
Ариадна обясни, че Троянската война била най-опустошителната, която древните хора били виждали. Това бил първият път, когато отделните династии обединили сили, за да образуват една огромна армия. Тя заличила от лицето на Земята по-голямата част от западния свят, като почти сложила край на цивилизацията, каквато я познаваме, и била точно толкова унищожителна за боговете на Олимп, колкото и за човеците.