Изкуплението на Атлантида

Порази я съвсем дребен пристъп на тъга и с изненада разбра, че все още я болеше.

Дори след толкова години.

Какво щеше да стане с нея, ако изгубеше Бренан?

Той се претърколи набързо, така че да бъде с лице към нея, и въпреки че двамата лежаха настрани, воинът все още я притискаше в обятията си.

- Аз съм ти приятел. И винаги ще остана такъв, без значение какво ни вещае бъдещето.

Простичката истина я остави без дъх, както направи и желанието пламтящо във вече черните му очи, в чиито центрове горяха синьозелени пламъци.

- Благодаря ти. Аз също съм твой приятел - прошепна тя.

- А по-късно? Когато си била по-голяма? Възрастните прекарват по-голямата част от деня, въвлечени в измама. Колко ли е било болезнено за теб?

Ясната му представа за това какъв е бил животът й с тази дарбата й даде спокойствие, което я утеши и я накара да се отпусне в прегръдките му.

- Беше... по-скоро беше по-лесно да бъдеш сама. Сама толкова дълго, че забравих какво е чувството да имаш някой до себе си.

Очите й загоряха от болезненото признание, но тя отказа да позволи на сълзите да се стекат по бузите й. Не сега. И не с него.

Сълзите, пролети от нея, стигаха за цял един живот.

- Тихо, ми амара. Умолявам те. Не е нужно да ми разкараш, след като ти причинява такава болка. - Бренан галеше косата и гърба й, издавайки успокоителни звуци, докато шепнеше нежни думи на език, който би трябвало да е атлантски. - Тихо, красавице моя. Не е нужно да споделяш това с мен.

Но за своя изненада откри, че всъщност иска да го направи. Искаше да свали няколко мъчителни години от плещите си.

- Беше ми доста тежко, докато бях дете, ала тийнейджърските ми години... боже. На това му се казва мъчение.

Завъртя се, за да легне по гръб и се загледа в тавана, спомняйки си гимназията. Джони. Ким. Балът.

- Гаджето ми в гимназията не ме лъжеше. Поне така си мислех. Никога не ми е давал дори и най-малката причина за подозрение. Нищо от нещата, които ми казваше, не дразнеше сетивата ми. Дори и след като никога не беше свободен петъчните вечери.

Тя завъртя очи.

- Учеше. Или пък посещаваше болната си баба. Можеш ли да повярваш, че бях толкова глупава?

Бренан подпря глава на ръката си и попита:

- Лъгал ли те е?

- Да, лъжеше ме. Излизал е с най-добрата ми приятелка, по същото време, когато излизаше с мен. Само, че тя е знаела за връзката ни, защото той се държеше като мое гадже в училището. Приятелката ми се държеше много странно, но твърдеше, че е притеснена, заради кандидатстването в колежи, а и внимаваше никога да не ме лъже директно.

Тя се засмя и отправи кратък и циничен поглед към Бренан.