Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Разбира се, никога не отидох при нея, за да й задам въпроса „Спиш ли с приятеля ми?“
- Този мъж - започна воинът, но замлъкна. - Това момче. Била ли си интимна и с него?
Разтревожена от тона му, Тиарнан завъртя глава и се загледа в очите му, които отново бяха вледеняващо зелени.
- Не, но дори и да съм била, не би могъл да ревнуваш от седемнадесетгодишно момче.
- Не е точно ревност, но той те е наранил, и аз изпитвам силното желание да набия малко здрав разум в главата му - изръмжа Бренан. - А и вече не е на седемнадесет.
- Беше ми първият в друго отношение. Първият, който ме лъжеше, и аз не успях да го хвана, но не и последният. Такива хора са рядкост, но са някъде там. Смятам, че те са същите, които са способни да преминат без проблем през детектора на лъжата. Социопати или нарцисисти: хора, на които не им пука за последиците от лъжите, които изричат, така че това ги прави недостижими за моя радар.
- Можеш да кажеш, когато аз те лъжа - отбеляза Бренан, а устните му се разтегнаха в чиста мъжествена усмивка. - Адски много ми пука.
Тя се засмя, но очите й се затвориха, принуждавайки я да се бори, за да ги държи отворени.
- Знам, че е така. Родителите ми не издържаха дълго. Бракът им, имам предвид. Между тях имаше твърде много лъжи и заблуди. Обикновено не се доверявам на никого, но по някаква причина... -Устата й се отвори за една дълга и широка прозявка и тя положи глава на рамото му, сгушвайки се в твърдото му и топло тяло. -Знам, че мога да ти имам доверие.
- Даваш ми безценен дар, Тиарнан Бътлър - прошепна воинът. -Предпочитам доверието ти пред цялото съкровище, потънало дълбоко в дебрите на океаните.
- Лесно ти е да го кажеш, г-н Милиардер - отвърна тя, смеейки се. - На кого му е притрябвало потънало съкровище, след като разполага с толкова пари, че може да си позволи няколко пъти да купи и продаде цял Бостън.
Той покри раменете й с мекото одеяло и я целуна по устните си, като с това си действие изпрати трепет от чист и чувствен копнеж през тялото й; желание, което почти успя да преодолее изтощението й.
- Сега си почини, а по-късно ще обсъдим съкровищата и паричната стойност на Бостън.
Тя спря да се бори с умората и потъна в мекотата на неговото легло, силата и топлината на прегръдката му и магията на Атлантида. Заспиваше в Атлантида, и то в обятията на воин, излязъл от страниците на чудна приказка.
- Почини си, ми амара. Аз ще стоя буден и ще пазя сънищата ти -обеща той, докато тя потъваше ли потъваше в облак от мир и спокойствие.
Утре щеше да се върне към тревогите си. Последното, което видя преди сънят да я обгърне, бяха проникващите през прозореца сутрешни лъчи. Будували са цяла нощ, за да дочакат началото на зората.
- Надявам се, че е една от многото - каза тя и след това мракът я погълна.
Глава 19
Бренан се събуди с много рядкото, но изключително цененото усещане за нечия женска ръка, обвита около него. Изчака малко, преди да отвори очи, търсейки из паметта си дали може да определи точно кога и защо миналата нощ бе нарушил собственото си правило да не води жени в покоите си в двореца.
Отдавна си бе научил урока колко хлъзгав и опасен може да бъде един прав, но тесен път.
Когато нищо, или по-скоро никого, не изплува в ума му, Бренан наруга атланското пиво, което, изглежда, е погълнал предишната нощ и стисна зъби, подготвяйки се за задачата, пред която му предстоеше да се изправи. Трябваше да я изкара от стаята си с възможно най-малко следсексуална драма. Жалко, че Кристоф не беше наоколо, за да му даде съвет: този мъж бе майстор в укротяването на разярени жени.
Жената до него се размърда и нежният й неочаквано музикален глас, потвърди подозренията му, че вече беше будна.
- Бренан?
Знаеше името му Много жалко, че той не можеше да й отвърне със същото.
Опита се да забави момента колкото се може повече, но най-малкото честта изискваше да бъде учтив. Той отвори очи и в следващия момент се взираше в най-ярките и красиви очи, които някога бе виждал. Не точно кафяви, по-скоро най-тъмният нюанс на кехлибарения цвят, същият като в древните скъпоценни камъни, както и малки медени отблясъци в близост до зениците й.
- Заспал си? - попита го, но в гласа й имаше нещо напълно неочаквано.
Не беше любопитство, нито лениво удовлетворение или дори сприхава настойчивост.
Не. Беше тревога, дори страх.
- Може би съм бил добре задоволен, милейди - отвърна той, усмихвайки й се, независимо от себе си, на красотата й.
Въпреки очевидното си пиянско състояние, бе направил добър избор. И все пак...