Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Опита да й заговори със спокоен глас.
— Именно това ще правим. Нали? От сега нататък. Ще се опознаем по-добре. Ще си споделяме неща, които не сме разкривали на никого. Точно това прави връзката уникална. Заслужава си. Аз искам да те познавам. Искам да знам всичко за теб.
Очите й се наляха със сълзи.
— Може да се изненадаш…
— Изпробвай ме. Аз обичам изненадите.
За миг зърна у нея надежда или мечта, но после нещо премина като сянка между тях и това изражение изчезна, заменено от друго, по-защитно и дори подозрително. Подобно нещо му се бе случвало по време на разпити, когато заподозреният бе готов да изпее всичко, но изведнъж прехапваше устни и се вглъбяваше в себе си. Беше я загубил. Вместо да притиска или да подпитва заобиколно, което му бе в природата, той се облегна в стола и се опита да изглежда като пример за търпение.
— Обадих се на компанията. Онази, която може да проследи пикапа. Пикапът на Майкъл и Лесли.
Той запази мълчание, преценявайки нейната уязвимост по неспокойните й очи и шепнещия глас.
— Казаха, че трябва да подам жалба в полицията. Да съобщя, че колата е открадната. Иначе нямало да я проследят.
— Това е нещо обичайно за тези компании — обясни той. — Искат кражбата да е реална. Работата им не е да проследяват липсващи тийнейджъри.
— Но аз имам нужда именно от това. Да проследя Кайра.
— Защо?
— Не съм я виждала от два дена, Уолт. Това се случва понякога. Може да не се засечем през по-голямата част от седмицата. Но пикапът липсва. Това не е хубаво. Тя знае правилата. Последното, което й желая, е да си навлече неприятности с Майкъл и Лесли и може би да си загуби работата. Но ако искам да я проследя, трябва да обявя колата за открадната, а ако я обявя за открадната…
— Семейство Енгълтън ще разберат.
— Точно така.
— Обаче ако се обадя аз…?
— Нещо такова. Да.
— Няма проблем.
— Какво? Наистина ли? — зарадва се тя.
Той видя как товарът се смъква от плещите й: главата й се надигна, раменете й се поизправиха.
— Не е кой знае какво — рече скромно Уолт. — Мога да накарам Нанси да се обади.
— Но дали… Не знам. Възможно ли е да си навлечеш неприятности?
— Не мога да си представя как. Доста често се обаждаме за такива неща. Наистина не е голяма работа.
— За мен е от значение.
— Е, тогава смятай го за свършено.
Очите й омекнаха.
— А опитала ли си нещо по-старомодно, като например да й позвъниш? — попита Уолт.
— Включва се гласовата поща.
— Не ми харесва, че тя е изчезнала в момента, когато претърсваме гората във вашия район.
— Знам.
— Мислиш ли, че има някаква вероятност… Някаква минимална възможност заминаването й да е свързано с…
— Не! — прекъсна го остро Фиона. — Мисля, че Кайра просто е потеглила с пикапа. Та тя е още дете… Между нас бе възникнало известно напрежение. Беше бясна, че съм си тръгнала от вечерята на Защитниците.
— Това изненада и мен.
— Явно по средата на речта си тя е преживяла ярък спомен…
— Да, каза ми.
— И това й е изкарало акъла. Мисля, че е разчитала да съм там, за да й помогна. А аз не бях. Много ми е съвестно, но това е положението.
Уолт се бе надявал, че Фиона може би ще обясни внезапното си тръгване онази нощ, но тя бе предпочела да не го прави — и той мислеше за това именно по този начин: че тя бе решила да не го споделя с него. И прие това за лоша поличба. Едва не й го каза. Може би щеше да го стори, ако тя не бе прекъснала мислите му.
— Искам просто да я открия и да върна пикапа, преди да е загазила.
— Опита ли се да позвъниш на родителите й?
— Отношенията й с тях… са сложни.
Уолт забеляза, че тя звучи някак неестествено, по-скоро като психоложка…
— Тогава ще се обадя на компанията. До довечера би трябвало да узнаем нещо. Не им отнема много време.
— Да изчакам ли?
— Не. Ще минат поне няколко часа. Може да стане и утре. Ще ти звънна.
— Много мило от твоя страна — каза тя и очите й омекнаха.
— Радвам се да ти помогна.
— Бих могла да се реванширам с една вечеря.
— През следващите няколко дни ще прекарвам вечерите с момичетата. Посещението на Болд ме ангажира и не можех да им обърна внимание.