Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Орион изобщо не изглеждаше изненадан.
„Още преди да се свържа с теб, знаех, че в крайна сметка ще ме открият. Не се паникьосвай. Подготвил съм се за това“.
Хелън не можеше да повярва, че е толкова спокоен. Предаде му поредицата съобщения, до които се беше добрал Зак, но той отговори, че всичко, което са си писали в съобщенията, е неразгадаемо за други хора. Добави, че няма как някой да проследи използвания от него телефонен номер до местонахождението му и няколко пъти й повтори, че е в безопасност.
„Те са фанатици. Ще те убият“ — написа тя, неспособна да повярва, че той все още не се приготвяше за тръгване.
„Виж, неслучайно имам 4 (доколкото знаеш) фамилни имена. Довери ми се, ОК? Ще се видим дове4ера, както сме се разбрали.“
Хелън се усмихна на телефона си, облекчена, че Орион все още беше готов да й помогне. После се ядоса. Орион почти не беше трепнал, когато му каза, че е разкрит. Не знаеше ли колко опасни бяха Стоте братовчеди?
— Какво става? — попита Хектор, когато се върна от проверката на задната уличка и видя буреносното й изражение.
— Той казва, че всичко е уредено.
— Тогава не се тревожи за него. Орион се измъква с хитрост от заговори за убийството му, откакто е проходил. Щом твърди, че е взел нужните предпазни мерки, значи го е направил. — Хектор говореше с такава пълна вяра в способността на Орион да се предпази, че Хелън остана безмълвна. — Просто се съсредоточи върху това, което трябва да направиш — каза той през рамо, като хвърли поглед нагоре и надолу по пустата улица. — Трябва да се върна при Дафна и да й разкажа за това.
— Излизаш там навън? — извика Хелън слисано, като скочи, за да го спре. — Но те може да се крият! Нали знаеш, че има нов Повелител на сенките.
— Мисли стратегически, Хелън. Щом Стоте не предприеха своя ход преди минути, когато не подозирах нищо и бях уязвим, това означава, че няма да нападнат тази вечер. Истинският въпрос, който една добра предводителка би си задала, е защо не идват да ме заловят, когато знаят, че съм точно тук? — Той я измери замислено с поглед.
— Защо ме гледаш така? — попита тя, като посочи Хектор с пръст и присви подозрително очи. — Какво знаеш, което аз не знам?
Хектор се усмихна и поклати глава, сякаш на Хелън напълно й беше убягнало това, което искаше да каже.
— Знам, че много хора разчитат на твоя успех. Той е толкова важен, че са готови да ме оставят да си отида без битка, за да са сигурни, че спускането ти в Подземния свят тази нощ няма да бъде осуетено. — Той отвори вратата към задната уличка и целуна Хелън по челото. — Просто не забравяй, че хората, които наистина те обичат, се нуждаят много повече от теб, отколкото от успеха ти. Каквото и да планирате двамата с Орион тази нощ, внимавай в Подземния свят, принцесо.
— По дяволите! — изкрещя Хелън.
— Трябваше да се случи нещо ли? — попита Орион с очакване.
Току-що се беше опитала да си представи лицето на Персефона и да телепортира себе си и Орион при царицата. Не бяха се придвижили и на милиметър. Хелън закрачи наоколо в кръг и започна да рита клонките, докато осъзна, че те всъщност бяха мънички, пожълтели кости.
— Защо не може просто да се получи? — изстена тя. — Поне веднъж ми се ще да измисля план и той да проработи. Твърде много ли искам?
Орион отвори уста, готвейки се да каже нещо, за да успокои Хелън.
— Разбира се, че не е! Прекъсна го Хелън: гневната й тирада набираше сила. — Но тук долу нищо не се получава! Не действат нито дарбите ни, нито дори географията. Онова езеро там е под наклон! Би трябвало да стане река, но, о, не, не и тук долу! Това би било твърде логично!
— Добре, добре! Печелиш! Нелепо е — съгласи се Орион, като се подсмихваше. Положи длани върху горната част на ръцете й, като я принуди да застане неподвижно и да го погледне в лицето. — Не се тревожи. Ще измислим нещо друго.
— Просто всички разчитат на мен. А аз наистина мислех, че имаме план, знаеш ли? — въздъхна Хелън, а гневът й се бе изпарил. Остави главата си да клюмне напред и да се удари глухо в гърдите на Орион. Беше толкова уморена. Орион я остави да се облегне на него, докато я галеше успокоително по гърба.
— Да ти кажа ли истината? Никога не съм смятал, че ще се получи — каза Орион предпазливо.
— Наистина ли? — Хелън го погледна, изтощена. — Защо не?