Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Вместо това така нареченият разговор отново се превърна в безсмислено крещене — от страна на Фритьоф — и преждевременно приключване — от нейна страна. Не беше отишла и стъпка напред, само знаеше, че скъпата й приятелка Мони е действала зад гърба й и че Фритьоф я счита за незряла, безотговорна и неумееща да се справя с проблемите. О, не, това й беше известно и отпреди.
Изабел въздъхна. Разбира се, Фритьоф беше прав, че за да се задвижат нещата по развода, трябва най-напред тя да се върне в Хамбург.
Но това означаваше да напусне „Ринкинкин“. И Корин.
Всеки път едно и също. Някъде в първите месеци на годината парите внезапно свършваха, овърдрафтът напълно се изчерпваше, а от банката започваха да прииждат предупреждения. До лятото, когато по време на беритбата касата се понапълнеше, те нямаше да са в състояние да си плащат месечните вноски. Господин Реседа, обслужващият сметките им в банката, щеше замислено да поклати глава и да измърмори нещо като „Само по изключение… всъщност е против правилата на нашата фирма“, но досега все така правеха.
Това беше един порочен кръг и всяка година моментът, който Корин мислено наричаше „абсолютна неплатежоспособност“, настъпваше с няколко седмици по-рано. По-голямата част от последната вноска беше платена от заплатата на Матилд. Тя самата беше настояла за това.
— Не изглежда никак добре. — Думите на Изабел не бяха, нещо ново за него.
Майка му и сестра му също не останаха изненадани.
„Не изглежда никак добре“, беше им казал господин Юго още преди години.
Матилд беше поканила всички на разговор в салона.
— Благодарение на Изабел сега виждам много по-ясно какво е финансовото ни положение — започна тя. — Може би трябва още веднъж да ни изложи своите открития от изминалите дни. Господин Юго не ни е съветвал така добре, както би могъл. Вчера му се обадих и му казах, че в бъдеще няма да се нуждаем от неговата помощ.
Изабел тържествено си пое въздух.
— Добрата новина е, че не трябва да плащате данъци, като се изключи данъкът върху оборота, и че данъчната служба има да ви връща от последната година около дванайсет хиляди франка, които сте надплатили.
— Но, моля те — каза Корин. — Това никак не е малко за добра новина.
— Да, обаче е единствената добра новина. — Изабел сви съжалително устни. Корин я намери неустоима и му се прииска да я целуне. Още тук, на старата дъбова маса…
Той се покашля и й намигна. Тя не му намигна в отговор, а го погледна сериозно.
— Заради кредитите е, които не ви дават да дишате. Доходите от прасковената реколта по принцип са отлични и през последните три години постоянно нарастват. Впечатляващо е.
— Благодаря — каза скромно Корин.
— Преди четири години Корин е прехвърлил на свое име кредита, който тежи над „Ринкинкин“. Вероятно е мислил, че така ще е по-добре, понеже върху „Ринкинкин“ няма да има тежести. Това, разбира се, не е така. Той е заложил своя дял от имението, но все пак става дума само за една четвърт. Освен това повечето тежести не освобождават от данъци, защото при даденото положение заплатата му и бездруго е символична сума — разясняваше Изабел.
Корин се усмихна малко измъчено.
— Винаги съм казвала, че заплатата му трябва да е прилична — намеси се госпожа Сесил малко гузно.
— Но, мамо, нали това казваме: той не може да има прилична заплата — обясни Матилд. — Просто няма достатъчно пари.
— Именно — потвърди Изабел. — Защото макар всички тук да харчите колкото се може по-малко, месечните разходи са прекалено високи. Никога не биха ви отпуснали втори кредит. Тъй като сте партньори с вашата сестра Жозефин, всички отговаряте с личното си имущество, ако фирмата се разпадне.
— Какво имущество? — каза присмехулно госпожа Сесил и се опита да придаде весела нотка на разговора.
— Къщата, земята, всички съоръжения, дори съвсем лични вещи като бижута — обясни сухо Изабел и усмивката на госпожа Сесил угасна.
— Е, всичко това не е нещо ново — намеси се Корин. — Пресметнал съм, че ще се предадем окончателно идния февруари.
— Не, още този декември — поправи го тъжно Изабел. — Сметнах всички пера и предвидих възможно най-големия толеранс, който би проявила банката, както и възможно най-богатата реколта.
— Това какво означава? — попита госпожа Сесил.
— През декември ще сме фалирали, мамо — каза Матилд.