Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Ясно — потвърди Уендъл, последван от останалите от групата му.
— Щом разберем с какво си имаме работа, ще повикам постовите при нас, ако е нужно. Ако ли не, те са билетът ни за излизане оттук, в случай че загазим.
Всички кимнаха.
— Прекрасно. Еймъс тръгва начело. Уендъл, ти ни пазиш гърба. Всички други се разтеглете на метър един от друг — заповяда Холдън, а после потупа нагръдника на Уендъл. — Ако всичко мине гладко, освен че ще ви откарам оттук, ще говоря с моите хора в СВП да сложат по някой кредит в сметките ви.
— Супер — откликна слабата жена в евтината бронежилетка и зареди един патрон в цевта на картечния си пистолет.
— Добре, да вървим. Еймъс, според картата на Наоми има петдесет метра до следващата херметична врата, а зад нея има някакъв склад.
Еймъс кимна и нарами оръжието си, тежка автоматична пушка с дебел пълнител. Разполагаше с няколко допълнителни пълнителя и известен брой гранати, висящи по марсианската му броня. Металът потракваше лекичко, докато вървеше. Той пое по коридора с бърз ход. Холдън хвърли поглед назад и остана доволен да види, че пинкуотърците спазват крачката и дистанцията. Може да изглеждаха измъчени от глад, но си разбираха от работата.
— Капитане, точно преди херметичната врата има тунел, който се отклонява вдясно — докладва Еймъс, след което спря и падна на едно коляно, за да държи под прицел неочаквания коридор.
На картата го нямаше. Това означаваше, че новите тунели са прокопани след последното актуализиране на чертежите на станцията. Подобни изменения означаваха, че разполагат с още по-малко информация, отколкото си мислеха. Това не беше хубаво.
— Добре — рече Холдън и посочи към слабата жена с картечния пистолет. — Ти си…?
— Пола — отговори тя.
— Пола, това е твоето кръстовище. Постарай се да не застрелваш никого, който не стреля по теб пръв, но не пускай никой да мине, по каквато и да било причина.
— Ясно — кимна Пола и зае позиция, обърната към страничния коридор и държейки оръжието си в готовност.
Еймъс свали една граната от колана си и ѝ я подаде.
— Просто за в случай, че нещата се сговнят — подхвърли той. Пола кимна и опря гръб в стената. Еймъс тръгна напред към херметичната врата.
— Наоми — каза Холдън, като оглеждаше вратата и заключващия механизъм. — Херметична врата, хм, 223-В6. Отвори я.
— Нямаш грижи — отвърна тя. След няколко секунди Холдън чу как болтовете се отдръпват.
— Десет метра до следващото кръстовище на картата — обяви той. Погледна към пинкуотърците и избра наслуки един възрастен мъж със суров вид. — Това ще е твоето кръстовище, щом стигнем дотам.
Мъжът кимна и Холдън даде знак на Еймъс. Механикът хвана люка с дясната си ръка и започна да отброява с пръстите на лявата от пет до едно. Холдън зае позиция срещу вратата, готов за стрелба.
Когато Еймъс показа едно, Холдън си пое дълбоко дъх и се хвърли през вратата в мига, щом механикът я отвори рязко.
Нищо.
Само още десет метра коридор, мъждиво осветен от няколкото светодиодни лампи, които не се бяха повредили през десетилетията от последната му употреба. Върху стените в течение на години се бе трупал микроскреж и образуваше шарки, които приличаха на паяжини. Изглеждаше крехък, но бе минерализиран и твърд като камък. Напомняше на Холдън за гробище.
Еймъс тръгна към кръстовището и следващия люк, насочил оръжието си напред по коридора. Холдън го следваше, обърнал автомата си надясно, за да държи под прицел страничния тунел. Инстинктът да покрива всяка възможна точка на подход се бе насадил дълбоко в него през последната година.
Годината, през която работеше като ченге.
Наоми бе казала, че това не е той. Преди да напусне флота, Холдън така и не бе видял битка на живо, като се изключи на ловът на пирати, които водеше от удобното си място в командната зала на боен кораб. Беше работил на „Кентърбъри“ в продължение на години, прекарвайки лед от Сатурн до Пояса, без да е нужно да се опасява от някакво по-голямо насилие от упражняваното от пияни моряци, които се бият, за да разсеят скуката. Той беше умиротворителят, онзи, който винаги намираше начин да успокои нещата. Когато страстите се разпалеха, той ги потушаваше, като пускаше някоя шега, или пък просто седеше кротко и слушаше как някой беснее и си излива каквото му се е насъбрало.