Обещанието на краля вещер

— Сигурен съм, че не знам за какво говориш.

— Аз пък съм сигурен, че знаеш — настоя рейнджърът. — Призоваването на вълка беше хитър магически ход, както и връщането на достатъчно уши на Хобарт, за да спечелите доверието му, докато запазването на достатъчно, че да изградите легендата си, беше хитро използване на дипломацията.

— Твърде много предполагаш.

— Знаците бяха твърде лесни за разчитане, Джарлаксъл. Това не е предположение, а дедукция.

— Поставил си си за цел да изучаваш всеки мой ход, разбира се.

Мариаброн се поклони дълбоко.

— Аз, както и други.

Мрачният елф успя да прикрие проблясъка на притеснение в деликатните си черти.

— Знаем какво си направил, но не се притеснявай, защото няма да осъждаме конкретно това действие. Имаш много да преодоляваш що се отнася до репутацията на твоето наследство и малкият ти номер свърши добра работа за издигането ти до уважавана позиция. Не мога да забраня на никой човек или мрачен елф подобно изкачване.

— Притесняваш се от края на това изкачване? — Джарлаксъл пусна широка усмивка, която покриваше целия спектър от зловеща до обезоръжаваща, идеалното неразгадаемо изражение. — Защо?

Рейнджърът сви рамене, сякаш всъщност нямаше значение — поне не в този момент.

— Съдя за хората единствено по делата им. Срещал съм полуръстове, които биха прерязали гърлото на невинно човешко дете и полуорки, които биха дали живота си, за да го защитят. Лудориите ти с колянотрошачите не навредиха на никого, защото те са впечатляваща група, чиято репутация отдавна е изградена, а и във всеки случай живеят заради приключенията, а не заради репутацията. Хобарт със сигурност ти е простил. Дори вдигна тост в чест на хитростта ти, когато всичко му бе разкрито.

Очите на мрачния елф пламнаха за момент — малка загуба на самообладание. Джарлаксъл не беше свикнал колелата да се въртят извън неговия контрол и чувството не му харесваше. За момент се почувства така, сякаш се разправяше с покойната Матрона Баенре, най-нечестната от мрачните елфи, която сякаш винаги се движеше пред него или наравно с него. Бързо превъртя в ума си всички събития от срещата си с колянотрошачите, припомни си позата и отношението на Хобарт, за да види дали ще открие момента, когато полуръстът бе открил измамата.

Вдигна ръка, за да потърка брадичката си, като през цялото време не сваляше очи от Мариаброн и си отбеляза наум, че ще е добре, ако не го подценява отново.

Беше трудно за един мрачен елф да взема на сериозно хората и другите раси от повърхността. В крайна сметка през целия си живот Джарлаксъл бе убеждаван в тяхното по-нисше положение.