Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Рева скочи на крака и той се изправи заедно с нея. Мечът помръдна на гърба ѝ като змия, която се надига, за да нападне.
— Защо? — повтори Рева.
— Следовниците на твоя баща имат нужда от мен. Имат нужда от своя заклет враг, от своя омразен еретик. Без мен са просто шайка налудничави нещастници, които обожествяват призрака на друг луд човек. Пратили са те да търсиш нещо, което не може да бъде намерено, с надеждата че аз ще те убия и така ще налея масло в омразата, която захранва тяхната свещена кауза. За тях ти си важна единствено с кръвта и смъртта си. Не дават и пукната пара за самата теб. Аз обаче държа да си добре.
Мечът излетя от ножницата си и се устреми като нетрепваща стрела, истинско продължение на ръката ѝ. Рева се хвърли към Ал Сорна. Той не помръдна, не се извъртя, не приклекна, посрещна острието неподвижен, с каменно изражение. Върхът на меча проби ризата и плътта му. Рева си даде сметка, че плаче, позабравено чувство от ранното ѝ детство, от времето, когато обучението ѝ при жреца тъкмо беше започнало и побоите още ѝ се струваха непоносими.
— Защо? — изстърга през сълзи тя.
Върхът на острието беше пробил ризата и потъваше на пръст дълбочина в плътта му. Лек натиск и Мрачния меч щеше да премине в света на вечните мъки, където му беше мястото.
— Поради причината да пренебрегвам сега гласа на песента си, която настоява да те пусна — каза той. Нито по лицето, нито в гласа му имаше и следа от страх. — По същата причина, заради която ти не можеш да ме убиеш. — Ръката му се вдигна бавно да я погали по бузата. — Върнах се в тази земя да намеря сестра си. А намерих две.
— Аз не съм ти сестра. Не съм ти приятел. Търся оръжието на Верния меч, за да обедини всички ни в любовта на Отеца.
Той въздъхна тихо и поклати глава.
— Твоят Световен отец е просто прастара колекция от митове и легенди. А ако наистина е съществувал някога, сегашните му следовници твърдят, че те мрази заради онова, което си.
Вече се тресеше цялата, треперенето се пренесе по дръжката на меча към острието. „Един мъничък натиск…“ Залитна назад, изгуби равновесие и падна на земята.
— Ела с нас, Рева — каза умолително той.
Тя се изправи и хукна слепешката през тънещата в сенки висока трева, сълзи се стичаха по страните ѝ, острието на меча улавяше последните отблясъци на залеза, стон се откъсна от сърцето ѝ, когато го чу да вика жално след нея:
— РЕВА!
9.
Френтис
„Семето ще поникне…“
Сърбежът започна на сутринта, след като бяха убили стареца в храма. Френтис се събуди, притиснат в голото тяло на жената. Лицето ѝ излъчваше ведрост и доволство в съня, заслонено от няколко тъмни кичура, които потрепваха едва доловимо при всяко равномерно дихание. Какво ли не би дал да я удуши! Използвала го бе с върховен ентусиазъм, забиваше нокти в гърба му, обяздила го като жребец, шептеше някакви странни неща на волариански, още по-неразбираеми заради накъсания ритъм на речта ѝ. „Сега целият… свят е наш… любов моя… Нека Съюзникът играе игричките си… Скоро аз ще направя своя ход… А ти… — Замълча усмихната и го млясна по челото, капки пот падаха от гърдите ѝ върху неговата осеяна с белези гръд. — Ти ще си фигурата, която ще ми спечели играта.“
Легнал в постелята, тялото му на по-тъмни и по-светли ивици заради капаците, през които се провираше слънцето, Френтис се съсредоточи, насочи цялата си воля към ръцете, поиска от тях да я хванат за гърлото. Но те не реагираха, лежаха отпуснати покрай тялото. Дори сега, потънала в дълбок сън и в каквито там кошмари смяташе за сънища, жената го държеше здраво. Усети сърбежа, когато зарея поглед по резбования таван на стаята в странноприемницата. Лек гъдел отстрани, точно под ребрата. Реши, че го е полазила някоя от безчетните гадинки, които обитаваха тази част от империята, но в гъдела имаше ритъм, слабо, но равномерно дразнене, което не беше по силите на никоя буболечка.
Жената се размърда, обърна се по гръб и отвори очи с ленива усмивка.
— Добро утро, любими.
Френтис не каза нищо.
Тя завъртя очи.
— О, стига си се цупил. Онзи тип със сигурност не заслужава да се тормозиш заради него, повярвай ми. — Стана от леглото, отиде гола до прозореца и надникна през летвите на капака към улицата долу. — Май сме предизвикали вълнения. Нищо чудно. Тези заблудени безумци явно не могат да приемат мисълта, че едно от божествата им не е могло да опази собствения си храм от пламъците на огъня.