Тайният портал

Все още бях отчаяна заради загубата на маската и изпитвах страх от онази решаваща всичко ситуация, от която щеше да зависи не само нашият живот, но може би и съществуването на целия свят. Ходех на пазар е Ифи основно, защото се надявах отново да открия Есперанца и магазина й за маски. Но от нея нямаше и следа.

Бях обсебена от мисълта, че всичко лошо, което предстоеше да се случи, бе по моя вина. Ненужно се бях изложила на опасност и бях предизвикала съдбата, а сега бяхме загубили и последния си коз. Въпреки че оттогава нищо необичайно не се бе случило, чувствах с всяка клетка на тялото си, че ситуацията се нагнетяваше и водеше към своята развръзка. Продължавах да съм убедена, че всичко щеше да се реши по време на приема на принц-регента, въпреки че нямах представа откъде идваше тази увереност.

Макар че тилът ми вече не ме сърбеше, но от време на време се чувствах наблюдавана, без значение къде се намирам в този момент. Всеки път се оглеждах внимателно, но никога не забелязвах нещо подозрително.

Ифи, която, за разлика от мен бе същински слънчев лъч и разпръскваше наоколо ентусиазма си, правеше всичко възможно, за да разведри скапаното ми настроение. Тя нае един учител по танци, наконтен французин с козя брадичка. Той се казваше мосю Мерийо и бе истински майстор на котильона. Ифи лично следеше моя и на Себастиано напредък по време на часовете, за да се представим добре на баловете, които ни предстоеше да посетим.

Освен това тя ни научи на една игра на карти, на имеФаро,като твърдеше, че доставяше удоволствие единствено когато се правеха истински залози. Въпреки че благодарение на богатия си опит в играта ни измъкна една камара пари, по време на обиколките ни по магазините не се посвени и занапред да пазарува всичко на моята сметка. Но всеки път стриктно внимаваше аз самата да не остана без нищо. Един следобед ме замъкна до шивачката, където ми взеха проба за нова, невероятно скъпа рокля за партито на принц-регента. Възражението ми, че едва наскоро си бях купила бална рокля, не беше прието. Явно беше напълно изключено да се появиш някъде със същата бална рокля, а тъй като наскоро купената щях да нося на бала в „Алмакс“, трябваше да се сдобия с още една за другото тържество. Ифи все още не бе успяла да ни осигури покана от принц-регента, но според нея с малко повече усилия щеше да постигне успех.

Между другото, принц-регентът смяташе да присъства на танцовата забава в „Алмакс“, което все пак успя да предизвика интереса ми. Иначе имах точно толкова желание за този бал, колкото и за другите ни мероприятия, тоест никакво.

Колкото по-потисната ставах, толкова по-жизнерадостна и кипяща за развлечения ставаше Ифи. Посещаваше ни всеки ден или за да ме вземе за разходка, или за да остане да играем карти и да се храним заедно. Реджи също се появяваше често. За досада на Себастиано, продължаваше да ме ухажва, но далеч не беше толкова натрапчив, колкото Джордж, заради което ми бе лесно да го държа на разстояние. Искаше ми се и Себастиано да можеше да се справя с Ифи поне наполовина толкова добре.