Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Достатъчно ли се отдалечихме?
Сери погледна назад към скривалището.
– Надявам се.
Сония се огледа.
– Ние сме на Високия път, нали? Тези въжета и дървени мостчета са за улесняване на придвижването? – Тя се усмихна, когато Сери кимна. – Това ми навява спомени.
Той се усмихна в отговор на тъгата в погледа й.
– Също както едно време.
– Да. Често не мога да повярвам, че сме правили някои от нещата, които вършехме. – Тя поклати глава. – Сега не бих имала този кураж.
Сери сви рамене.
– Тогава бяхме деца.
– Деца, които се промъкваха в къщите и задигаха разни неща. – Тя се усмихна. – Помниш ли като се вмъкнахме в стаята на онази жена с многото перуки? Ти се сви на пода, а ние ги натрупахме на купчина върху теб. Когато тя влезе в стаята, ти нададе вой.
Сери се изкикоти.
– Как се разпищя тя!
Очите на Сония проблеснаха в лъчите на залязващото слънце.
– Толкова ми стана криво, когато Джона разбра, че всяка нощ се измъквам, за да идвам при вас.
– Това не те спря – напомни й Сери.
– Не. Ти ме научи как да се справям с ключалките.
Той се вгледа внимателно в нея.
– А защо все пак спря да идваш с нас?
Тя въздъхна и притисна подвитите си колене към гърдите си.
– Нещата се промениха. Шайката на Херин започна да се държи с мен по друг начин. Сякаш си спомниха, че съм момиче и решиха, че съм с тях за други работи. Вече не беше забавно.
– Моето отношение към тебе не се промени... – Той се поколеба, набирайки смелост. – Но ти спря да излизаш и с мен.
Тя поклати глава.
– Причината не беше в теб, Сери. Мисля, че просто се уморих от всичко това. Време беше да порасна и да спра да се преструвам. Джона все ми говореше, че честността е ценност, а кражбите са нещо погрешно. Аз не мисля, че кражбите са нещо погрешно, когато нямаш друг избор, но ние не ги вършехме заради това. Почти се зарадвах, когато се преместихме в града, защото това означаваше, че вече не ми се налага да мисля за всички тези неща.
Сери кимна. Може би беше за добро, че тогава тя се беше преместила. Момчетата в бандата на Херин не се държаха винаги мило с младите момичета, които им попадаха на пътя.
– В града по-хубаво ли беше?
– Донякъде. Ако не внимаваш, пак можеш да си имаш ядове. А стражите са най-лошото, защото няма кой да ги спре, ако решат да се заядат с теб.
Сери се намръщи, представяйки си как тя се опитва да отбива атаките на твърде заинтересованите от нея стражи. Имаше ли изобщо някъде безопасно място? Той тръсна глава. Искаше му се да може да отведе Сония някъде, където няма да ги безпокоят нито стражи, нито магьосници.
– Изгубихме книгата, нали? – попита внезапно Сония.
Сери си спомни, че тя остана на масата в скривалището, и изруга.
– Нищо, тя и без това не беше от голяма полза.
В гласа й нямаше съжаление. Сери се намръщи. Трябваше да има и друг начин тя да се научи да използва магията. Той леко прехапа устни, когато си спомни за идеята, която Сония му беше подсказала.
– Иска ми се да те изведа от копторите – каза той. – Тази нощ тук ще гъмжи от магьосници.
Сония се намръщи.
– Да напусна копторите?
– Да – отговори Сери. – В града ще си в безопасност.
– В града? Сигурен ли си?
– А защо не? – усмихна се той. – Това е последното място, където ще тръгнат да те търсят.
Сония се замисли и сви рамене.
– Но как ще се доберем дотам?
– По Високия път.
– Но той няма да ни помогне да минем през портата.
Сери се ухили.
– Не е необходимо да минаваме оттам. Да вървим.
Високо над копторите се издигаше Външната стена. Тя беше широка десет крачки и се поддържаше добре от градската стража, въпреки че бяха минали много векове, откакто Имардин за последен път е бил изправен пред заплахата от нападение. Покрай Външната страна минаваше път, който я отделяше от сградите на копторите.
Сония и Сери се спуснаха от покривите на една уличка близо до този път. Сери хвана спътницата си за ръката и я поведе към тесния проход между две купчини от сандъци. Тук въздухът имаше остра миризма, смесица между прясно отсечени дърва и изгнили плодове. Сери приклекна и потупа с длан по земята. За учудване на Сония се разнесе кънтящ металически звук. Земята се раздвижи и се показа голям кръгъл отвор. В мрака изплува широко лице. От дупката прииждаше отвратителна воня.
– Здрасти, Тал – каза Сери.
Широкото лице се усмихна.
– Как си, Сери?
– Добре – ухили се Сери. – Да искаш да си върнеш дълга?
– Става. – Очите на мъжа проблеснаха. – Преминаване?