Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Е, този път няма да стане така, татко — каза той. — Този път няма кой да ти изяде портокала.

Наля доста мляко в чашата на баща си. Старецът обичаше чая с много мляко, а, за щастие, имаха предостатъчно благодарение на господин Еванс и на двете кравички, които гледаше в обора до дюкянчето си. Със захарта нещата стояха другояче, обаче Джими сипа мъничко кондензирано мляко вместо подсладител, разбърка и отнесе чашата и чинийката на масата.

— Чуй ме сега, тате, наденичките ще си бъдат топли в тигана, когато ти се прияде, така че няма нужда да включваш печката, разбpa ли? — Баща му се почесваше по главата, забол поглед в покривката. — Нали така, татко?

— Моля?

— Наденичките ти са приготвени, затова не пускай печката.

— Хубаво. — Баща му отпи от чая си.

— Не пускай и чешмата, татко.

— Какво, Джим?

— Аз ще ти помогна да се измиеш, когато се прибера.

Баща му вдигна поглед към Джими, объркан за секунда, после каза:

— Хубаво изглеждаш, момчето ми. Ще излизаш ли някъде?

— Да, татко — въздъхна Джими.

— На някое хубаво място, нали?

— Ще се видя с един човек.

— С някоя дама ли?

Джими не се сдържа и се усмихна на начина, по който се изрази баща му.

— Да, татко, с дама.

— Специална?

— Много.

— Доведи я у дома някой ден. — В очите на баща му се прокрадва искрица от някогашната му бърза и палава мисъл и Джими болезнено закопня за преди, когато той беше дете и баща му се грижеше за него. И тутакси се засрами — за бога, вече беше на двайсет и две, прекалено голям за такива детинщини. Засрами се още повече, когато баща му се усмихна, нетърпеливо, но неуверено, и каза: — Доведи дамата си някоя вечер у дома, Джими. Нека с майка ти да се уверим, че е достойна за нашето момче.

Джими се наведе и целуна баща си по главата. Не си направи труда да му обяснява, че майка му я няма вече, че си е отишла, че ги е изоставила преди десетина години, за да бъде с някакъв тип с хубава кола и голяма къща. И какъв смисъл имаше? Старецът обичаше да си мисли, че тя просто е излязла, за да се нареди на опашка и да напазарува с купоните, така че защо Джими да му обяснява действителното положение? Напоследък животът беше достатъчно суров и без истината да го влошава още повече.

— Да се пазиш, тате — каза Джими. — Ще заключа отвън, но съседката госпожа Хамблин има ключ и ще ти помогне да отидеш в убежището, когато започнат бомбардировките.

— Не се знае, Джими. Вече е шест часът, а германците никакви ги няма. Сигурно тази вечер ще почиват.

— Съмнявам се. Навън луната свети като фенер на ник. Госпожа Хамблин ще дойде да те вземе, когато завие сирената.

Баща му си играеше с крайчеца на клетката на Финчи.

— Разбрахме ли се, татко?

— Да, да. Разбрахме се, Джими. Прекарай си добре и престани да се притесняваш толкова. Старецът ти никъде няма да ходи. Не ме затриха в предишната война, няма да ме затрият и в тази.