Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Стой тук - каза Пен, като се изправи. - Ще отида да попитам мис София дали някой е взел книгата днес.
Лус я загледа как тръгва бавно отново по дългата пътека към предното гише. Засмя се, когато Пен ускори крачка, за да подмине мястото, където седеше Тод.
Сама в задния ъгъл, Лус започна да опипва някои ог другите книги по рафтовете. Бързо прехвърли на ум учениците в „Меч и Кръст“, но не успя да се сети за никакви вероятни кандидати за заемане на стара религиозна книга. Може би мис София я беше използвала като източник за упражнението за преговор по-рано. Лус се запита как ли се е чувствал Даниел, докато седеше там, заслушан как библиотекарката говори за неща. които вероятно се бяха обсъждали на масата за вечеря, докато е растял. На Лус й се искаше да узнае какво е било детството му. Какво беше станало със семейството му? Религиозно възпитание ли беше получил в сиропиталището? Или детството му бе приличало на нейното, в което единствените цели, преследвани с религиозна страст, бяха добрите оценки и академичните почести? Искаше да узнае дали Даниел някога беше чел тази книга на своя прародител и какво си беше помислил за нея, и дали самият той обичаше да пише. Искаше да знае какво пи правеше той точно сега на партито на Габ, и кога е рожденият му ден, и кой номер обувки носи, и дали някога бе пропилял дори секунда от времето си да си задава въпроси за нея.
Лус тръсна глава. Този „влак на мисълта“ отиваше право към Града на съжалението и тя искаше да слезе. Издърпа от
ПОтТП ГП ПППТО тптиго тг>т ппо ногтип чор^отл типп пл-ю'! п'>ги
1 с1 А1и|ЛЗи.1с1 К11п1 а 1 и ирдч/ мспрнидспшслнпл пр V
плат „Речник на ангелите“ - и реши да се разсее е четене, докато Пен се върне.
Беше стигнала до падналия ангел Абадон, който се разкайваше, че се е съюзил със Сатаната и постоянно оплакваше зло-получното си решение - прозявка - когато над главата й отекна оглушителен шум. Лус вдигна очи и видя червеното пробляс-ване на противопожарната аларма.
- Тревога. Тревога - обяви монотонен глас като на робот по някакъв високоговорител. - Противопожарната аларма е задействана. Евакуирайте сградата.
Лус пъхна книгата обратно на рафта и с усилие се направи на крака. В ..Доувър** непрекъснато правеха такива неща. След известно време се беше стигнало до момента, в който дори учителите не обръщаха внимание па провежданите всеки месен учебни тревоги, така че пожарната наист ина беше започнала ла задейства алармата, само за да накара хората да реагират. Лус напълно си представяше как управата на „Меч и Кръст“ устройва подобна демонстрация. Но когато се отправи към изхода, с изненада откри, че кашля. В библиотеката наист ина имаше дим.
Пен? извика тя и чу собствения си глас да отеква в ушите й. Знаеше, че пронизителното нищене на алармата ще го заглуши.
Лютивият мирис на дим почти миг новено я върна към пожара онази нощ с Гревър. В ума и нахлуха образи и звуци, неща, които беше натикала гака дълбоко в паметта си, че все едно бяха заличени. Досега.
Очите на Тревър. разширени от ужас. така че се виждаше само бялото им, на фона на оранжевия блясък. Отделните пипала на пламъците, дока го огънят се разпростираше през всеки от пръстите му. Пронизителният. безкраен писък, който отекваше като сирена в главата й дълго след като Тревър се беше предал. И през цялото време зя сюсшс там и июдаше. не можеше да престане да гледа, застинала в тази огнена баня. Не можеше ла помръдне. Не можеше ла направи нищо. за да му помогне. Затова той беше умрял.
Почувства как една ръка стисна лявата й китка и се завъртя, като очакваше да види Пен. Беше Тод. Бялото ма очит е му беше огромно. и той също кашляше.
- Трябва да се махаме оттук каза той. като дишаше бързо. -Мисля, че в дъното има изход.
- Ами Пен и мис София? - попита Лус. Чувстваше се слаба и замаяна. Разтърка очи. - Бяха ей там. - Когато посочи пътеката към входа, видя колко по-гъст беше димът в гази посока.
За миг Тод имаше вид, сякаш се съмнява, но после кимна.
- Добре - каза. като продължаваше ла я държи за китката, когато се приведоха и затичаха към предните враги на библиотеката. Завиха надясно, когато една от пътеките им се стори особено изпълнена от дим, после се озоваха с лице към стена от книги, без никаква представа накъде да бягат. И двамата спряха и ахнаха. Димът, който само миг по-рано кръжеше точно над главите им, сега се спускаше ниско и притискаше раменете им.
Дори приклекнали под него, те се давеха и задъхваха. И виждаха само на няколко стъпки пред себе си. Като внимаваше да не пуска ръката на Тод, Лус се завъртя в кръг, внезапно несигурна от коя посока бяха дошли. Протегна ръка и опипа нагорещената метална лавица на един от стелажите с книги. Дори не различаваше буквите по гръбчетата на книгите. В кой раздел бяха - този на книгите, започващи с „Д“ или на онези с „О“?