Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Исках… Искам… Сигурна ли сте, че трябва да разговаряме тук?
— Сигурна съм. Ако мястото не ви харесва, няма как да ви помогна. Или говорете, или ще се сбогуваме. Заета съм.
Настя беше напълно спокойна, защото знаеше, че с Чистяков не се е случило нищо лошо, тъй като само преди десет минути двамата разговаряха по телефона, а Алексей беше бодър и весело се шегуваше, което означаваше, че момичето не й носеше лоши новини.
— Е, щом настоявате… — въздъхна дълбоко Юля. — Анастасия Павловна, пуснете Алексей Михайлович.
— Къде да го пусна? В командировка ли?
— Не. При мен.
— Къде… къде?
— При мен. Аз го обичам.
Ама че номер! Настя изобщо не очакваше такова нещо. И дори се развесели.
— А той обича ли ви?
— Да.
— Сигурна ли сте?
— Сигурна съм. Той ме обича, но е благороден човек и не смята, че може да говори за това открито, докато е женен за вас.
Настя едва сдържаше смеха си, но се стараеше да запази сериозно изражение. Вариантите бяха само два: или някой от онези, върху чиито дела работеше в момента, бе решил да я сломи и се опитваше да направи това по такъв „убийствен“ начин, който със сигурност би постигнал успех при деветдесет и пет процента от жените, или тази Юлечка наистина бе влюбена в Чистяков и смяташе джентълменското му поведение за проява на дълбока лична заинтересованост от негова страна.
— В такъв случай нека да се разведе с мен и да ви признае любовта си. А вие какво искате от мен?
— Да го пуснете — повтори тъпо Юля.
— Че аз не го държа, пиленце! Алексей Михайлович е голям човек, сам взема решенията си и ги изпълнява. Ако искаше да се разведе с мен, отдавна да го е направил.
— Не, той просто не иска да ви обиди, затова не говори с вас за развода. Не може да започне пръв този разговор, разбирате ли?
— Какво да се прави — сви рамене Настя, — щом не може, значи не може. Това си е негов проблем и той трябва да го реши сам. А вие какво искате да ми кажете?
— Анастасия Павловна, моля ви, не постъпвайте така с мен… Аз наистина обичам мъжа ви и съм сигурна, че той също ме обича. Той не говори за това, но аз го усещам и няма начин да греша, защото жените винаги долавят тези неща. Моля ви… — Очите на Юля се напълниха със сълзи, а устните й се разтрепериха. — … започнете този разговор сама, помогнете му да ви каже, че иска да ви напусне. Вие сте благороден човек, вие сте умен човек и няма да задържите Алексей Михайлович при себе си, след като вече знаете, че той повече не ви обича, нали така?
— Така е — съгласи се Настя. — За нищо на света няма да го задържа.
— Ето, виждате ли. Значи ми обещавате, нали?
— Защо решихте така? — изненада се Настя. — Нищо не съм ви обещавала.
— Как така… нали току-що сама казахте — промълви смутено момичето.
— Мила Юля, нямам навика да се намесвам в личния живот на хората и този принцип важи и за съпруга ми. Уважавам свободата му и не искам да го принуждавам да разговаря с мен за неща, за които той не желае да говори. Негово право е да реши дали да разговаря с мен за любовта си към вас или не и дали да поиска развод или не. Разбирате ли позицията ми? Естествено аз ще имам предвид онова, което току-що ми разказахте, но не се надявайте, че когато мъжът ми се върне от Жуковски, вие ще го намерите готов за употреба. Искате ли да ми кажете още нещо?
— Вие… вие сте ужасен човек — изстреля Юля.
— Така ли? — повдигна вежди Настя.
Ситуацията започна да я отегчава. Какво искаше от нея това очарователно създание? Да изпъди Чистяков ли? Да му вдигне скандал? Тя бе просто глупаво младо момиче, което бе гледало прекалено много филми и прочело твърде много книги за благородни съпрузи, които обичат младите си възлюбени, но не могат да зарежат старите си необичани жени по напълно уважителни причини (малки деца, тежка болест на жените, някакви стари ангажименти и така нататък — списъкът беше дълъг, тъй като фантазията на сценаристите и писателите бе много богата).
— Вие сте студена, коравосърдечна… Вие не го обичате. Да, да, вие не го обичате, вие просто сте се хванали за него, защото никой друг никога няма да се ожени за вас! Вие сте се вкопчили в него…
— Настя, има ли някакъв проблем? — разнесе се гласът на Дюжин зад гърба й. — Имаш ли нужда от помощ?
— Няма нужда, Паша, всичко е наред. Ей сега идвам.
Дюжин побутна лекичко Настя встрани, плъзна преценяващ поглед по младата хубавица и се върна в стаята.
— Аха, значи ето какво било! — присви очи момичето. — Вие имате любовник и се срещате с него, когато Алексей Михайлович го няма. Как не ви е срам!
— Но нали мъжът ми също не се срамува да флиртува с вас. Защо аз трябва да се срамувам от това? — възрази й Настя.