Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Аз не се срещам с него!
— Така ли? Да не би да си пишете? Или да разговаряте по телефона?
— Нямах предвид това… Аз не се срещам с него ТАКА.
— Какво значи „така“? Бъдете добра да изразявате мислите си по-ясно, защото ми е трудно да ги разбера.
— Не се срещам с него в празния ви апартамент, когато вас ви няма. И изобщо не се срещам с него никъде, освен в института.
— Ами срещайте се, кой ви забранява?
— Там е работата, че Алексей Михайлович не иска да прави това, докато е женен. Наистина ли не разбирате? Той не е женкар, не иска да ви изневерява, иска всичко да е законно.
— Юля, не ви ли се струва, че знаете прекалено много неща за моя мъж? Абсолютно убедена ли сте, че знаете със сигурност какво иска и какво не иска? И откъде? Той казвал ли ви е всичко това?
— Не, но аз го знам.
— Това не е аргумент. Юлечка, скъпа, аз съм юрист и дори нещо повече — аз съм милиционер. Сигурно знаете това. И не съм в състояние да водя махленски разговори. Трябват ми категорични доказателства и ясни аргументи.
— Вие наистина сте милиционер, а не жена! Не разбирам как може да живее с вас!…
Юля се разплака, но Настя не изпитваше към нея нито съжаление, нито дори елементарно съчувствие. Всеки трябваше да плаща сам за глупостта си, иначе никога нямаше да поумнее.
— Защо не го попитате? — посъветва я хладнокръвно Настя. — Мисля, че ще ви разкаже много интересни неща.
Тя отстъпи назад и затвори вратата. Ама че глупост! Как може да се появи тук и да иска да й отстъпи мъжа си. Трябва да е полудяла. Нима Чистяков наистина й беше дал повод да си мисли, че такова посещение може да даде някакъв резултат? Какви ли бяха отношенията им? Дали бяха сериозни? Или просто така — лек флирт, който неопитното момиче бе възприело като проява на истинско чувство? Настя толкова пъти беше казвала на Чистяков да внимава как се държи с жените, за да не им дава повод… Льоша открай време бе техен любимец. Когато искаше, можеше да прави възхитителни комплименти и умееше да ги гледа в очите така, че събеседничките му се разтапяха и губеха ума си. А освен това имаше опасния навик да докосва ръката на човека, с когото разговаря в момента. Мъжете не обръщаха внимание на това, но дамите често възприемаха този машинален жест като намек за интимност. Всеки път Льоша разказваше през смях на Настя за разни недоразумения, свързани с това, а тя всеки път го предупреждаваше, че може да свърши зле. И ето докъде стигнаха.
Тя се върна в стаята, усещайки, че Юля все пак успя да я извади от равновесие. Сърцето й се свиваше. Ами ако… Ами ако не е така, както си мислеше тя? Ами ако Юля е права? По дяволите, ама че неприятно!
Щом я видя, Дюжин моментално скочи от пода.
— Какво е станало? Защо си толкова бледа? Нещо лошо ли ти съобщиха?
— Още не знам. Паша, смяташ ли, че лошите новини трябва да се научават колкото се може по-бързо?
— Не знам. Веднъж е така, друг път — иначе. Зависи от ситуацията. Можеш ли да ми обясниш какво се е случило? Настя, излъчваш такава енергия, че наистина ми става лошо, нали знаеш, че много добре усещам тези неща.
— Ей сега, Паша, ей сега, почакай две минути и помълчи, чу ли?
Тя седна на фотьойла и притисна слепоочията си с пръсти. Главата моментално я заболя и започна да й се гади. Докато разговаряше с това нахално момиче, все още се крепеше, но сега се срутваше буквално с всяка измината минута. Не, това не можеше да продължава така, трябваше да му се обади и веднага да си изясни всичко. В края на краищата, ако момичето е право, по-добре да даде възможност на Чистяков да й каже всичко и да не се връща повече тук. Може би той се измъчваше и се терзаеше, а Настя изобщо не искаше мъжът й да се чувства зле. От друга страна, ако Юля грешеше, за нея беше по-добре веднага да си изясни ситуацията и да не се измъчва от тягостни подозрения.
Тя протегна ръка към телефона. Чистяков вдигна слушалката веднага, още след първия сигнал.
— Льоша, коя е Юля? — хвана веднага бика за рогата Настя.
— Юля ли? — попита Алексей. — Коя Юля?
Гласът му звучеше спокойно, без никакви признаци на тревога или вълнение.
— Работи при теб като лаборант изследовател.
— А, Юля. Да, има такава. Защо питаш?
— Току-що беше тук.
— Защо? Тя знае, че съм в Жуковски, днес се видяхме.
— Точно така, Льоша. Тя знаеше, че те няма тук, и дойде да си поговори с мен в твое отсъствие.
— Какви са тези глупости?
Гласът му продължаваше да звучи все така спокойно, но много изненадано.
— За какво си говорихте?