Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Наталия рязко срита Ирина под масата.
— Почакай, Ириша, не вдигай олелия. Яна толкова е преживяла през последните дни, бъди внимателна с нея. Яночка, мила, наистина ли искаш да се върнеш в онзи апартамент? Хубаво си помисли, вслушай се в себе си. Ако да, ще извикаме такси и ще ви изпратим обратно с Руслан.
Руслан озадачено гледаше жена си. По лицето му беше изписана неподправена тревога.
— Яна, сериозно ли говориш? Какво, искаш да се върнеш ли? Защо? Хайде да останем тук поне за една нощ, щом тъй и тъй сме дошли. Ира е права, утре всички ще ставаме рано — и аз, и ти, ако искаш да дойдеш на снимките. И после, от гледна точка на криминалистиката ще бъде правилно да оставим всичко в жилището, както си е. Кутията с плъховете е точно до дивана, на който спим. Нали не искаш да прекараш нощта до… това, нали? Не можем да изхвърлим кутията — тя е веществено доказателство, не бива и да я местим — колкото по-малко я докосваме, толкова по-добре, следователят утре ще я изпрати за експертиза.
Яна мрачно мълчеше, вперила неподвижни очи в сложеното пред нея дистанционно на телевизора.
— Яночка — отново се намеси Наталия, — мъжът ти говори разумно. Утре сутринта ще се обадим на следователя, ще му занесем ключовете от апартамента и нека те сами вземат кутията. Когато вечерта се приберете от снимки, там вече няма да има никакви плъхове, повече няма да ги видиш.
— Искам да си ида вкъщи — упорито повтори Яна и изведнъж изкрещя: — Искам вкъщи, в Кемерово! Руслан, заведи ме у дома! Хайде да се върнем, моля те!
От очите й рукнаха сълзи, устните й се разтрепериха, грозна гримаса разкриви лицето й. Яна се вкопчи с две ръце в мъжа си и започна да го разтърсва.
— Не мога повече да остана в Москва! Искам вкъщи, при децата, при мама! Хайде да се приберем, тук ще полудея!
Уплашен от това избухване, Руслан силно прегърна жена си, притисна я до себе си.
— Хайде престани, малката ми, престани, разбира се, че ще се приберем, щом искаш. Само се успокой, моля те. Днес ще пренощуваме тук, а утре ще взема билети за първия възможен полет и ще се приберем.
С общи усилия криво-ляво успокоиха Яна, натъпкаха я с приспивателно и билков чай и я сложиха да си легне в спалнята за гости. Наталия дори за известно време забрави за своите планове за коренно преработване на сценария, за което й беше нужен Руслан. И едва когато Яна заспа, си спомни за тях.
— Руслан, ти ми трябваш тук — нерешително подзе тя. — Ще трябва да поработим много сериозно над сценария.
— Наталия Александровна, Яна е моя съпруга и майка на дъщерите ми. Щом тя иска да си заминем, ние ще си заминем.
В гласа на Нилски Наталия не долови никакви признаци на колебание. Той беше взел решение и не смяташе да отстъпи от него. Да, лошо…
— Но ти си автор на романа и съавтор на сценария — не отстъпваше Наталия. — И ние сме в разгара на снимките. Подписал си договор. Разбираш ли какво ще стане, ако зарежеш всичко и заминеш?
— Че какво ще стане?
— Ще ме затрудниш ужасно. Това първо. Няма да получиш хонорара си в пълен обем, това второ. Аз може да обезобразя историята ти до пълна неузнаваемост, защото никой не знае текста на романа, а най-важното — неговия подтекст — по-добре от самия теб. Това трето. Защо не заведеш Яна в Кемерово и после да се върнеш? А още по-добре — придумай я да остане тук.
— Това е невъзможно, Наталия Александровна, тя няма да остане.
— Моля те, Руслан, не вземай прибързани решения, днес Яна е в нервна криза и се контролира зле, днес всичко я плаши и дразни, но ти трябва да разбереш: до миналата нощ тя е била в ръцете на похитителите, пуснаха я чак днес на разсъмване. После няколко часа я е разпитвал следователят. Подхвърлили са ти странно писмо. И накрая — умрели плъхове. Тя е преживяла може би най-тежкото денонощие в живота си, а ти се опитваш да приемаш сериозно нейното поведение и това, което тя говори. Хайде да почакаме до утре, а?
— Добре — въздъхна Руслан, — да почакаме. Исках да се извиня заради Яна. Тази истерия… Много ми е неудобно пред вас и Андрей Константинович.
— Глупости — прекъсна го Наталия. — Всичко е обяснимо, така че е в реда на нещата. Обещай ми, че ще положиш всички усилия, за да успокоиш Яна и да я убедиш да останете. Ще ми създадеш сериозни трудности, ако заминеш.