![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Престанете. Никога не сте се държали толкова мило с мен. Смущаващо е. — Това, а и все още не можех да повярвам, че ме лъже. Или пък… дали действително лъжеше? Нищо, което бе казал, не беше невярно. Просто не ми казваше цялата истина.
Почувствах се още по-неспокойна, когато той вдигна поглед и ми се усмихна. Наистина се усмихна. Усмивката дори стигна до очите му и накара нещо в гърдите ми да се стегне. Никога не бях виждала Грант толкова… щастлив. Като нормален, сговорчив човек — не някакъв постоянно изпълнен с напрежение циник, който вечно беше свръхсъсредоточен върху работата си.
— Ти, Мирабел, току-що доказа, че заслужаваш петдесет златни монети. Но не мисли, че ще получиш дори едно медно петаче повече.
— Не бих си и мечтала — промърморих, гледайки как се върна към работата си. — Та, значи, какво да правя сега? Да продължа с живота в Бляскавия двор? Да се приготвя да очаровам и да танцувам с всички мъже, с които успея?
Той направи пауза, ръцете му се отпуснаха от двете страни на прасеца ми. От този ъгъл не виждах много добре лицето му, но усмивката като че ли беше помръкнала леко.
— Предполагам. Затова си тук. Как е кракът сега? Предпазливо натиснах прасеца си отстрани. Възелът не се беше отпуснал напълно, но беше по-малък и по-мек. Целият мускул се беше отпуснал. Освободена от най-силната болка, внезапно осъзнах в какво скандално положение се намирам. Мъж в краката ми. Полата ми — запретната нагоре. Ръцете му — върху крака ми.
Но не бях скандализирана. По силата на някакво негласно споразумение двамата никога не бяхме споменавали онзи път, когато с хитрост бях измъкнала услугата от него. Бяхме се държали толкова благоприлично, колкото подобава на мъж и жена, които се познават, и си позволявахме свойско поведение едва когато уроците ни прераснеха в размяна на заядливи реплики или единият от нас вбесеше другия. Понякога все още изучавах онези изваяни черти, мислите ми все още се връщаха към онзи път, когато бях прокарала ръце по косата и гърдите му. Но беше лесно да пренебрегна всяко все още останало желание, когато бях съсредоточена върху по-важните си цели в Адория. Беше много лесно, когато вече не го виждах всеки ден.
Но ето че сега беше пред мен, държейки крака ми в ръцете си. Допирът на кожата му до моята беше топъл и всяко място по тялото ми, където бяха преминали пръстите му, бе оживяло. А местата, които не бяха докоснати, се надяваха, че ще бъдат.
Вземи се в ръце, казах си. Изключи това точно както правеше преди. Имаш да се тревожиш за по-важни неща. Помниш ли, когато говори с Тамзин? Когато накара отиването в леглото с мъж да звучи като нещо, което с лекота можеш да приемеш или отхвърлиш? Отхвърли това.
Но когато така лекомислено бях казала това на Тамзин, не бях изправена лице в лице с мъж, който беше така вбесяващо привлекателен — и просто вбесяващ като цяло. Мъж, който ме гледаше така, сякаш той също внезапно бе осъзнал естеството на сегашното ни положение.
Припряно пуснах полата. То смъкна ръце почти толкова бързо.
— По-добре е — казах. — Още ме наболява, но просто като от по-активно движение.
— Хубаво.
За миг ни завладя неловко чувство и ми се прииска да знаех какво си мисли. Отново бе навлякъл непроницаемата си маска.
— Как… откъде знаехте какво да правите? — попитах най-накрая.
— Защото някога, в един друг живот, чиракувах при лечител.
— Наистина ли? Кога?
— При чичо ми. Но както казах, това беше друг живот. — Грант се изправи на крака и ми подаде обувката. — Всичко това ще се подобри, ако спреш да се опитваш да щадиш глезена си, когато ходиш. Оставяй го да свърши малко работа понякога, а после си почивай, когато можеш. Танцуването няма никак да ти се отрази добре.
— Не мога да го избегна. — Аз също се изправих и предпазливо отпуснах тежестта си върху пострадалия крак. — Много по-добре.
— Сайлъс взе единствения кон, до който мога лесно да се добера, но мога да хвана друг.
— Няма нужда. Мога да се върна пеша. И не е нужно да ме придружавате. Ще се справя.
— Вероятно. Но тъмните улици и провинциалните главни пътища са опасни за всеки сам човек.
— Всъщност не вървях чак толкова по главния път. Минах напряко през някаква гора край Уистерия Холоу.
— Килър Понд Удс? Вървяла си през тресавище в тъмното?
— Беше замръзнало и имаше пътека.
— Мирабел.
Само това каза, преди да изчезне в спалнята. Когато се върна, изглеждаше като не толкова покрита с белези версия на работническото си превъплъщение от Осфрид, завършващо с раздърпана перука и твърде голямо палто.