Кралица на въздух и мрак [bg]

— Господарю! — Келпито преви предните си крака пред него. Дейн кашляше и се давеше. — Благодаря ти, че ме освободи.

— Пак заповядай.

Джулиън метна юздите настрани и келпито препусна в гората. Ема все още стоеше над Дейн, насочила меч към гърлото му, където проблясваше нещо златно. Легнал на земята, той я гледаше яростно.

— Какво правиш тук, Ларкспиър? — попита го. — Нас изпратиха да донесем Черната книга, не теб.

— Махни се от мен. — Дейн извърна глава и изплю кръв. Избърса уста, оставяйки червено петно върху ръката си. — Ако ме нараниш, семейство Диърборн ще накарат да ти отнемат Знаците.

— Е, и? — каза Ема. — Черната книга дори не е у нас. Изгубил си си времето да ни преследваш. В което, между другото, изобщо не те бива. Вдигаше шум като слон. Сексистки слон. Ти си ужасен ловец на сенки.

— Знам, че не е у вас — отвърна Дейн с отвращение. — Но ще я намерите. И когато го направите…

Той не довърши.

— Какво? — Гласът на Ема беше пропит от прозрение. — Да не би да говоря твърде много?

А после изведнъж си даде сметка, че Дейн не се взира в нея, а зад гърба й — Джулиън се беше приближил с дългия си меч в ръка и гледаше Дейн с плашеща студенина.

— Нали ти е ясно — каза тихо, — че ако някога докоснеш Дру, ще те убия?

Дейн се надигна на лакти.

— Мислиш се за толкова специален — изсъска той с тънък, мънкащ глас. — Мислиш, че си толкова страхотен… мислиш, че сестра ти е прекалено добра за мен…

— Прекалено малка е за теб — каза Ема. — На тринайсет години е, перверзник такъв.

— Мислите си, че инквизиторът ви е изпратил на специална мисия, защото сте толкова страхотни, но той ви изпрати, защото сте заменими! Защото нямате никакво значение! Иска да се отърве от вас!

Дейн замръзна, сякаш осъзнал, че беше казал твърде много.

Ема се обърна към Джулиън.

— Да не иска да каже…

— Иска да каже, че инквизиторът го е изпратил, за да ни убие — каза Джулиън. — Носеше медальон, като този, който Хорас ни даде. Онези, които не позволяват на времето да тече различно.

Дейн закри гърлото си с ръка, но не преди Ема да види, че Джулиън е прав.

Впи яростен поглед в Дейн.

— Значи, Хорас те е изпратил да сложиш ръка на Черната книга, да ни убиеш и да се върнеш с нея сам?

— И да каже на всички, че сме били убити от феите — допълни Джулиън. — Още един плюс за него.

По лицето на Дейн пробяга страх.

— Как се досети?

— По-умен съм от теб — каза Джулиън. — Не че е някакъв повод за гордост. И купчина талаш е по-умна от теб.

— Има разлика между това да изпратиш някого на опасна мисия и да изпратиш някого след него, за да го прониже в гърба — рече Ема. — Когато Клейвът научи…

— Няма да научат! — изкрещя Дейн. — Никога няма да се върнете от тук! Да не мислите, че съм само аз?

Той се изправи на крака, като се олюляваше. Ема направи крачка назад, несигурна как да постъпи. Можеха да го обезвредят, но после какво? Да го завържат? Незнайно как да го върнат в Идрис?