Диамантен меч, дървен меч [bg]

От Майсторската порта се появиха двама. Единият бе познат - южнякът Ейарах с бръсната глава, роден отвъд Вътрешните морета. Бе много ловък и подвижен съперник. При бой използваше два меча, с които бе доста вещ. Императорът вече бе взел няколко урока от Ейарах и бе останал доволен. Помисли си, че изборът е сполучлив за ден като този. Възможно бе южнякът да победи. Но такива поражения не плашеха и не оскърбяваха гордостта на владетеля.

„А кой е другият? Охо, нов майстор! Прекрасно..."

Гилдията се радваше на редица привилегии, сред които бе правото й на избор да поставя за противник на арената срещу господаря си, когото си ще, без да уведомява предварително и без да иска позволение.

„Дали Гилдията заслужава такова доверие? - неволно си помисли Императорът. - Ейарах и непознатият си разменят напълно приятелски реплики. Значи новкът не е съвсем отскоро..."

Непознатият воин будеше удивление с ръста и мършавостта си.

„Не изглежда особено силен, но щом е стигнал дотук, значи е преодолял изпитанията за Майстор. А щом не разчита на грубата сила и надвива с друго, значи схватката с него ще бъде още по-полезна и поучителна."

Воините се приближиха и преклониха коляно като висши благородници -пак една от привилегиите на Гилдията.

Императорът отвърна с воински поздрав - притискайки десния си юмрук към сърцето.

- Представи ми новия майстор, Ейарах.

- Майстор Н'дар от Изтока, господарю мой.

Младият владетел втренчено разгледа човека от източните земи.

Косата му бе дълга и черна коса, вързана на конска опашка. Страните му бяха толкова хлътнали, че изникваше въпросът откога траят постите му. Изпитото лице бе с нездрав сивкав тен, а кожата бе осеяна със ситни алени пъпки. Очите бяха хлътнали и тъмни, а ръцете и пръстите - много дълги. На дясната китка средния и безименния се бяха сраснали.

„Запомняща се външност. Такъв надали биха пратили да извърши покушение. Не е според обичаите на Сивото братство... Защо пък реших, че други... заинтересовани ще се придържат към някакви традиции и обичаи?" -подхвърли си иронично Императорът.

- Господарю мой... - Н'дар сведе глава още по-ниско.

- Какво владееш, воине?

- Мечове всякакви, брадви - големи и малки, боен чук, але - барда, глефа, бойна вила, топчест топуз, прав топуз, копие...

Списъкът внушаваше уважение. Малцина от Гилдията владееха повече от два-три вида оръжия - поне дотолкова, че да бъдат признати за Майстори.

- Кое ти е любимото от изброените?

- Без предпочитания.

- Добре! Майстор Ейарах, майстор Н'дар, да започваме! До първа кръв, както обикновено.

Схватките нямаха ограничения. Можеха да траят ден, два -колкото издържаха бойците, които нямаха навика да отстъпват само поради умора.