Републиката на крадците [bg]

2.

— Хубаво затвори вратата — рече Студеносъщни, когато Джийн се завърна.

— Да пусна ли резето?

— Не. Просто остави времето да си е там, където е.

Докато Джийн слизаше по стълбите, Търпение наливаше бледожълта течност в глинена чаша от кожена торба.

— Е, Джийн, ако не друго, поне едно питие мога да получа, преди да тръгна — каза Локи.

— Какво е?

— Няколко грама нещо си за болката — каза Търпение.

— Така че Локи да спи, докато това става?

— Съвсем не — отвърна Търпение. — Не, за жалост, той и за миг няма да заспи.

Тя вдигна чашата до устните на Локи и с нейна помощ той успя да изгълта съдържанието. Изсумтя и поклати глава.

— С вкус като пикнята на умрял продавач на риба, източена от него няколко седмици след погребението!

— Буламачът върши добра работа — рече Търпение. — Отпусни се сега. Ще видиш, бързо ще те смотае.

— Ох — изпъшка Локи, — не грешиш!

Студеносъщни остави купа с вода до масата. После свали туниката на Локи и разкри бледата кожа и белезите по горната част на тялото му. Личеше си, че жизнеността е напуснала всяка частица от отпуснатите мускули. Студеносъщни намокри един парцал и внимателно избърса мръсната гръд на Локи, ръцете и лицето му. Търпение сгъна надве сивото одеяло и го зави от кръста надолу.

— А сега — някои нужни неща — рече Търпение и взе от един ъгъл на каютата украсена кутия от вещерско дърво.

Прокара ръка над кутията, ключалката прещрака и се отвори, а вътре се видяха няколко полици с малки предмети, като в чанта на лечител. Извади отвътре фин сребърен нож. Отряза с него няколко кичура от мократа коса на Локи и ги сложи на глинения поднос пред Студеносъщни. Когато брадатият се помръдна, ръкавите му се вдигнаха нагоре достатъчно, за да забележи Локи, че на лявата си китка има четири гривни.