Републиката на крадците [bg]

1.

Небето над лашейнското пристанище беше увенчано с гънещи се облаци с цвета на въглищна слуз, запечатали всяко петънце светлина от звездите и луните. Джийн остана редом с Локи, докато прислужниците на Търпение свалиха леглото му от каретата и го понесоха под тихия плискащ се дъжд към доковете и десетките закотвени кораби, чиито рейки проскърцваха и се полюшваха на вятъра.

Макар че наоколо се мотаеха лашейнски стражи и служители от всякакъв вид, никой от тях не искаше да има нещо общо с образувалото се около Локи шествие. Той бе отнесен до края на каменен пристан, където чакаше голяма гребна лодка с окачен на носа червен фенер.

Прислужниците на Търпение оставиха леглото напряко на пътеката, между пейките за гребците и хванаха веслата. Джийн седна в краката на Локи, докато Търпение се разположи сама на носа. Отвъд нея Джийн виждаше морето, което сякаш потръпваше с ниските си черни вълни. На Джийн, вече свикнал с мириса на солената вода и утайките в нея, му се струваше, че в по-свежите миризми на Амател, кой знае защо, липсва нещо.

Бяха се насочили към бригантина, носеща се на стотина метра по-нататък в морето, в северния вход за пристанището. Фенерите на кърмата хвърляха сребриста светлина върху името на кораба, изписано над големите илюминатори на каютите: „Достигащ звездите“. Доколкото Джийн виждаше, беше нов плавателен съд. Когато спряха откъм подветрената му страна, Джийн забеляза между палубата на кърмата и бака мъже и жени, които закрепваха клуп към въжетата на скрипеца.

— Само колко е обидно — каза със слаб глас Локи. — Търпение, дали ще ме уредиш… да доплавам дотам или нещо такова?

— Мога да пречупя волята си за безброй светски номера — рече тя и хвърли поглед назад, без да се усмихва. — По-скоро обаче си мисля, че би ме усмъртил заради онова, което ще се случи.

Товароподемното съоръжение представляваше прост клуп от подсилена кожа, от който висяха въжета. С тяхна помощ Джийн завърза Локи за кожените ремъци, а после даде знак на хората горе. Увиснал като кукла, Локи беше измъкнат от лодката и след като един-два пъти се удари в корпуса на бригантината, беше изтеглен успешно в средата на кораба от няколко чифта ръце.

Джийн се изкатери по висящата мрежа и се качи на палубата тъкмо когато развързваха Локи. Той разбута хората на Търпение, измъкна Локи от ремъците и остана да го държи на ръце, докато спускаха скрипеца, за да вземат Търпение. За миг обходи с поглед „Достигащ звездите“.

Първото впечатление от видяното от лодката се потвърди. Корабът беше нов, от него се носеше приятна миризма, беше добре потегнат. На палубата обаче се виждаха твърде малко хора — само четирима, и всичките работеха със съоръжението. Освен това цареше неестествена тишина. Чуваше се шумът на вятъра, водата и дървото, но липсваше човешкият елемент: тътрузене на крака, кашляне, мърморене и хъркане от спалното помещение.

— Благодаря — каза Търпение, когато я прехвърлиха на палубата. Ловко се измъкна от кожения клуп и потупа Локи по рамото. — Приключихме с лесната част. Скоро ще пристъпим към работа.