Републиката на крадците [bg]

— Не става просто така — рече Търпение. — По-лесно е да унищожиш живота, отколкото да премахнеш несъвършенствата. Това не се променя с магия. Всъщност изобщо не бива да го възприемаш като лечебна процедура.

— Какво, по дяволите, е тогава? — попита Джийн.

— Изместване в неправилната посока — каза Търпение. — Можеш да оприличиш това на неугаснал въглен. Ако от него пламне огън, Локи ще умре. Необходимо е да се изразходва някъде другаде, да унищожи нещо друго. Обезсилим ли го, въгленът угасва.

През следващия четвърт час Джийн наблюдаваше с притеснение, докато Търпение и Студеносъщни използваха странно миришещо черно мастило, за да изрисуват мрежа от преплетени линии върху лицето, раменете и гърдите на Локи. И макар от време на време той тихо да роптаеше, не изглеждаше да изпитва по-голямо неудобство от преди.

Докато съхнеше мастилото, Студеносъщни отиде да донесе висок железен светилник, който постави между масата и илюминаторите със спуснати щори, а Търпение извади три бели свещи от своята кутия.

— Восъчни са, направени в Камор — каза тя. — Заедно с желязната поставка за свещи, пак от Камор. Всичко е крадено, за да може да установим по-силна връзка с клетия ти приятел.

Тя взе да върти в ръце една свещ, чиято повърхност помътня и започна да искри. Студеносъщни използва сребърния нож на Търпение, за да прехвърли кръвта, кичурите и изрязаните нокти на Локи върху восъчната повърхност. Там, вместо да се плъзнат надолу и да се смесят, както очакваше Джийн, няколкото „нужни неща“ потънаха без следа в свещта.

— Давам ти име, вещо подобие! Сътворявам те, носителю на кръв! Сянка на душата, лъжовен съсъд, аз ти давам плътта на жив човек, но не и името на сърцето му. Ти си и не си този човек — каза Търпение и постави свещта в светилника. После двамата със Студеносъщни повториха същата процедура и с останалите две свещи. — А сега трябва да останеш неподвижен — предупреди го Търпение.

— Бездруго не се нося в някакъв шибан танц — напомни ѝ Локи.

Студеносъщни взе парче въже. С негова помощ двамата с Търпение завързаха Локи за масата, като увъртяха десетина пъти въжето между кръста и глезените му.

— Още нещо — каза Локи — преди да започнете. Искам за малко да остана насаме с Джийн. Ние сме… последователи на божество, с което може би не искате да се свързвате.

— Можем да покажем уважение към вашите тайнства — съгласи се Търпение, — но не се помайвайте и не разваляйте нищо от подготвеното.

Двамата със Студеносъщни излязоха от каютата и затвориха вратата, а Джийн приклекна до Локи.

— Търпение е мърлячка и известно време бях в мъгла, но мисля, че част от мозъка ми се завърна — рече Локи. — Та така, да съм изглеждал някога по-нелепо?

— Дали пък се е случвало да не изглеждаш нелепо?

— Я го духай! — засмя се Локи. — Говореше за енд-ликт-ге… нещо си…