Републиката на крадците [bg]

Каютата беше с размерите на помещението, с което Локи и Джийн разполагаха на „Червеният вестоносец“, но много по-празна — без оръжия, окачени по преградите, без разхвърляни из нея карти или дрехи, без възглавници и хамаци. Дъски върху моряшки сандъци посред стаята служеха за маса под меката светлина на жълти фенери. Върху илюминаторите към кърмата имаше плътно затворени щори. Най-силно впечатление правеше миризмата на необитавано място, уханието на кимион, кедрово масло и други подправки, слагани от хората в дрешниците, за да прогонят дъха на застояло.

Докато Джийн помагаше на Локи да седне на масата, Студеносъщни измъкна отнякъде тънко сиво одеяло, вълнено, и му го подаде. Джийн избърса мокрото от дъжда лице на Локи, след което го зави.

— По-добре стана — прошепна Локи. — Умерено, кротко, мизерно по-добре. А… Какво по…

От сенките в ъгъла на каютата се отдели малка тъмна фигура, тихо се приближи и скочи върху гърдите на Локи.

— Богове, Джийн, имам халюцинации! — възкликна Локи. — Наистина имам халюцинации.

— Не, нямаш — каза му Джийн и погали копринената козина на черния котарак, който от доста време трябваше да е напуснал живота им. Според Джийн Царствен си беше все същият, със същото бяло петно на шията. — И аз виждам гадинката.

— Няма начин да е тук — промълви Локи, а котката изви глава и взе да мърка звучно. — Не е възможно.

— Колко късогледо отношение имаш към великолепието на съвпаденията — намеси се Търпение, която слизаше по стълбите. — Вашата стара шхуна беше купена от мой агент преди няколко седмици. Остана за малко на рейд редом с „Достигащ звездите“ и злодейчето е използвало възможността да смени местообитанието си.

— Не разбирам защо — каза Локи, който лекичко подръпваше козината на врата на Царствен. — Та аз дори не обичам кой знае колко котките.

— Положително си даваш сметка, че котките не уважават особено човешкото мнение — изтъкна Търпение.

— Роднини на Вързомаговете, а? — рече Джийн. — Е, какво ще правим сега?

— Сега — каза Търпение — ще говорим без увъртания. Трудно ще ти бъде да гледаш онова, което ще се случи, Джийн. Може би дори твърде трудно. За някои ненадарени е непоносимо да бъдат в голяма близост до нашите дела. Ако искаш, качи се на средната палуба — там ще намериш хамаци и други удобства, а…

— Ще остана — прекъсна я Джийн — за цялата проклетия. Не подлежи на обсъждане.

— Тогава бъди решителен, но ме чуй. Не можеш да се намесваш, каквото и да се случи или ти се струва, че се случва. Не бива да го прекъсваш. Последствията може да бъдат фатални, и то не само за Локи.

— Ще стоя настрани — каза Джийн. — Ако се наложи, ще си отхапя кокалчетата на ръцете.

— Прощавай за напомнянето, но знам какъв нрав имаш…