![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Сякаш цяла вечност измина, преди вратата да се отвори и Гейли да се върне, наглед спокойна и невъзмутима, както обикновено, с малко парче въглен в ръка.
- Ще трябва да го филтрираме, след като го преварим - отбеляза, сякаш продължаваше предишния ни разговор. - Ще го прекараме през въглен в муселинов плат, така е най-добре.
- Гейли - нетърпеливо подхванах. - Не си играй с мен. Какво става с момчето?
- А, момчето. - Тя вдигна рамо, но по крайчетата на устните й играеше усмивчица. След миг спря с преструвката и се засмя.
- Трябваше да ме видиш. Бях страшно добра, нищо че сама го казвам. Съпружеска загриженост, женска доброта и щипка майчина жал. „О, Артър, ако собственият ни брак ни бе благословил с дете...“, не че благословията му щеше да свърши работа - тя наклони глава към рафтовете с билки, - как би се почувствал, ако това се случеше със сина ти? Няма съмнение, че гладът е накарал момчето да открадне. О, Артър, не можеш ли капка жалост да намериш в сърцето си, така както то прелива от справедливост?
Тя се отпусна на едно столче, смееше се и удряше леко крака си с юмрук. Добави:
- Колко жалко, че наоколо няма актьорска трупа!
Шумът от тълпата се беше променил и отново се върнах при прозореца, за да видя какво се случва.
Множеството се раздели на две - от къщата излезе момчето, между свещеника и обвинителя. Артър Дънкан, целият преизпълнен с благосклонност, се кланяше и кимаше на по-знатните хора. Отец Байн приличаше на намръщен картоф. Кафеникавото му лице се бърчеше от неприязън.
Малкото шествие продължи до средата на площада, където мъж, чието име бе Джон Макрей, пристъпи да ги посрещне. Този господин бе облечен подобаващо на заниманието си, въздържано и елегантно: черни бричове и палто, както и сива кадифена шапка (която бе свалил и сега внимателно пазеше от дъжда под полите на палтото си). Не беше, както бях предположила, местният тъмничар, макар че понякога му се налагаше да върши и това. Най-често отговаряше за реда, за инспекцията на пазара, а понякога бе и екзекутор. От колана му висеше лопатка, с който имаше право да взима определена част от всяка торба жито на четвъртъчния пазар: това беше възнаграждението му
Самият той ми беше разказал всичко това, след като няколко дни по-рано бе посетил замъка, за да му помогна с хроничното възпаление на левия му палец. Пукнах възпалената част със стерилна игла и превързах палеца с мехлем от тополови пъпки. Макрей се оказа срамежлив мъж със спокоен глас и приятна усмивка.
Сега обаче нямаше и следа от нея. Изражението му бе подобаващо сурово. Напълно разбираемо, никой не искаше да гледа хилещ се екзекутор.
Момчето застана на каменната платформа насред площада. Изглеждаше бледо и уплашено, ала не помръдна. Артър Дънкан, областен обвинител на Крейнсмюир, се опита да придаде на пълничката си фигура израз на внушителност и се подготви да произнесе присъдата.
- Слабоумникът си признал още щом влезли в къщата - рече Гейли в ухото ми. Взираше се през рамото ми с интерес. - Така че нямаше как да измоля да го освободят. Но ще получи най-леката присъда. Един час на стълба, с едно приковано ухо.
- Приковано! За какво?!
- За стълба естествено. - Тя ме изгледа питащо, но бързо се обърна към прозореца, за да види изпълнението на „леката“ присъда, която бе получил помощникът на кожаря благодарение на намесата й.
Хората край стълба бяха толкова нагъсто, че младежът почти не се виждаше, но тези най-близо се отдръпнаха, за да освободят място за Макрей. Момчето вече беше заключено за стълба и изглеждаше малко и пребледняло. Стискаше очи и трепереше от страх. Изписка високо и тънко, когато пиронът се заби. Чу се дори през прозореца и аз също потреперих.
Върнахме се към работата си, както повечето от зрителите, но не можех от време на време да не поглеждам през прозореца. Неколцина нехранимайковци дойдоха при наказания, за да му се подиграват и да го замерват с кални топки. Току наминаваше и някой по-здравомислещ господин, открадваше по няколко минути от задълженията си, за да помогне за превъзпитанието на малолетния престъпник с добре подбрани съвети и упреци.
Оставаше час до залеза и пиехме чай във всекидневната, когато някой потропа на вратата. Денят така се бе смрачил от упорития дъжд, че не личеше докъде е стигнало слънцето. Домът на Дънкан обаче можеше да се похвали с часовник, великолепно изработен от орехово дърво, месингово махало и украсена с херувими предна част. Стрелките сочеха шест и половина.