Окото на времето [bg]

След няколко предварителни скици Йе Лю събра група китайски тъкачи и те започнаха работа върху огромна копринена версия на световната карта. След завършването й тя щеше да покрива пода в една от залите на хана.

Йе Лю бе очарован от разрастващото се изображение. Учуди го каква малка част от Евразия остава да бъде завладяна от монголите, за да бъде победата им пълна — върху картата държавата им се простираше от Тихия почти до Атлантическия океан. Той обаче се безпокоеше как ще покаже картата на Чингис хан — върху нея имаше обширни територии от Новия свят, Далечния изток, Австралия, Южна Африка и Антарктида, за които ханът изобщо не беше чувал.

Платното, върху което работеха китайските майстори, бе наистина много красиво — ледените шапки бяха пресъздадени с бели конци, големите реки блестяха от златни нишки, градовете бяха обозначени със скъпоценни камъни — и всичко това бе покрито с изящни монголски надписи. Всъщност както се оказа, монголите не разполагаха със собствена писменост, а я бяха възприели от една съседна народност — уйгурите.

Майсторите се гордееха с работата си и Йе Лю се отнасяше към тях с подобаващо уважение, като не пропускаше да ги поощрява. Но се оказа, че те са роби, заловени от монголците по време на едно от ранните им нашествия в Китай. Коля никога не бе виждал роби и ги наблюдаваше с интерес. Те винаги стояха леко приведени, със сведен поглед, готови да изпълнят заповедите на господарите си. Жените потрепваха всеки път, когато някой от монголците се обръщаше към тях.

Коля тъгуваше по дома по жена си и децата. Но всеки от тези нещастни роби бе изгубил не само дома си, но и свободата си и се бе превърнал в играчка в ръцете на често зли и жестоки хора.

Ако робите обаче будеха у него само интерес и съпричастие, компанията на Йе Лю му действаше едновременно успокояващо и вдъхновяващо. Понякога му се струваше, че е по-лесно да намери разбиране и доверие у този човек от тринайсети век, отколкото у Сейбъл, жената от своето време.

Сейбъл се отнасяше с досада и раздразнение към изтъкаването и бродирането на картата. Освен това не одобряваше плановете на Йе Лю да запознава хана с промените постепенно.

Според Йе Лю най-важното сега бе да укрепят положението си. Монголите вече зависеха от вноса на жито, дрехи и много други жизненоважни продукти и затова търговията придобиваше за тях първостепенно значение. Все още имаше връзки с онова, което бе останало от Китай, и Йе Лю смяташе, че Чингис хан трябва да насочи усилията си към тази част от империята. От своя страна, Коля настояваше да пратят разузнавателен отряд до поречието на Инд, за да открият групата на Кейси.

Но за Сейбъл и двете предложения не бяха достатъчно дръзки. След около седмица на недоволно изчакване един ден тя влезе в кабинета на Йе Лю и забоде нож в картата. Робите се разбягаха като подплашени птички. Йе Лю я разглеждаше с хладен интерес.