Знакът на жрицата [bg]

Първият ми проблем бе да вляза в Дракана. Бях научил, че новонаетите войници нямаха никакво право да влизат в крепостта. Имах малка полза от работата си на чистач. Бях слизал до реката много, много пъти, за да взимам чиста вода. Крепостната стена стигаше съвсем до бреговете. Но ако човек се престрашеше да влезе в бурната вода, можеше да я заобиколи. Ако, разбира се, течението не те отнесеше и не те размажеше в скалите. Но аз се постарах да не мисля за това. Пък и бях взел предпазни мерки: носех дълго ликово въже, което бях задигнал от стаята със седлата. Вързах единия му край около кръста си, а другия — за стъблата на няколко млади брези, които растяха съвсем до брега, и така се спуснах с помощта на въжето надолу по стръмния скалист бряг до студената вода.

Веднага се подхлъзнах. Сякаш една огромна ледена ръка ме сграбчи и завлече в неправилната посока. Мислех да се опитам да плувам, бях добър плувец, а и друг път ми се беше случвало да плувам в река. Но това тук не бе реката Дун в Биркене с нейната бавна мътна вода. Това тук бе като котел на вещица, котел, пълен с леденостудена течност, която ме завихри, сякаш бях изсъхнало листо в планински ручей, избуял от топящите се снегове.

Фрас! Водата ме блъсна право в един скален блок и едното ми рамо веднага се вледени и стана съвсем безчувствено. Ако не направех нещо, скоро същата съдба щеше да сполети цялото ми тяло! Хванах въжето и започнах бавно да пълзя срещу течението. След миг ръцете ми така се вкочаниха, че едва държах грубото въже, а и почти не усещах подмишниците си. Аз пъхтях и стенех като вол, който мъкне прекалено тежък товар, но накрая успях да стигна до брезата и да изляза от водата. Доста дълго останах проснат по корем на края на брега, пъшкайки, стенейки и треперейки от студ, а краката ми се люшкаха във въздуха.