Знакът на жрицата [bg]

— Здравейте!

Аз се обърнах. Не си бях мислил, че можеше да ни настигне толкова бързо, но тя вървеше към нас, мокра от пот и по-прашна от мен самия.

Вървеше леко приведена напред, за да може да носи голямата кошница, а плитките й се люшкаха напред-назад, докато ходеше. Но се усмихваше триумфално.

Барутлията засия, като я видя.

— Здравей — извика той. — Имаш ли още наденички?

— Не — рече Роза. — Но имам малко сирене, ако искаш?

Барутлията скочи на крака.

— Да, благодаря — каза той, сияещ от щастие, и се втурна да я посрещне. Галантно й помогна да свали кошницата и я пренесе последните метри. А малко след това и Матиас, и Барутлията, и Роза седяха и си хапваха сирене и хляб.

— Не искаш ли малко, Давин? — попита ме Роза със сладък като захар глас и ми подаде едно парче мазно жълто сирене.

— Не, благодаря — отвърнах аз мрачно. — Току-що ядох овесена каша. А и не е ли време да продължим напред? Всъщност малко бързам.

— Работата не е чак толкова спешна — каза Барутлията и захапа още едно парче сирене, докато гледаше Роза с такова изражение, сякаш тя бе ангел, който току-що се е спуснал на земята. Личеше си, че пътят към сърцето на Барутлията минаваше без съмнение през стомаха. И когато след малко продължихме, Барутлията остана най-отзад и не след дълго вече той носеше кошницата на гърба си.

В началото се правех, че не виждам. Но когато след малко се обърнах назад и открих, че е качил Роза на коня си, вече ми дойде в повече.

— Свали я — казах му аз ядосано. — Това не е разходка в гората и не може да водим момичета с нас.

— Може да язди, докато тръгне да се връща — отвърна ми Барутлията и ме погледна също толкова злобно, колкото и Роза. — А освен това имам право сам да реша кой да язди коня ми.

Виждах, че ситуацията е безнадеждна. Можех да викам и да се карам колкото си искам, но това нямаше да промени нищо. Роза правеше точно каквото й изнася, а явно и Барутлията. Осъзнавах истината — Салан можеше и да е роден водач, но аз явно не бях.

— Добре — казах аз. — Но само докато тръгнеш да се връщаш. Тогава ще я вземеш с теб!

— Да, да, добре — рече Барутлията, но Роза си замълча и аз си помислих мрачно, че тя без съмнение си бе наумила да върви подир мен по целия път до долината, с или без Барутлията, с или без кон.

Вечерта Роза ни приготви заешко рагу от един малък кафяв див заек, който Барутлията успя да убие със своята прашка. Той й помогна да го одере и почисти, а тя извади лук и сушени гъби от своята кошница и никой дори и не спомена за овесена каша.