![Знакът на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/7/znakt-na-zhricata-bg-download.jpg)
Знакът на жрицата [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9789549420555
- Переводчик: Неда Димова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:
И така ние тръгнахме в следобедната горещина, а Барутлията и конете се скриха някъде в гъстата борова гора. Аз носех огромната кошница на Роза.
— Защо изобщо ти е цялата тази железария? — изръмжах аз.
— Човек никога не знае кога ще му потрябва тиган — рече тя. — Ако ти тежи твърде много, ще я взема.
Аз изсумтях.
— Не, благодаря.
Не исках да си призная, че беше много неприятно и тежко, а ремъците се впиваха в мишниците ми. Аз все още се чудех как бе успяла да носи кошницата сама в началото, преди Барутлията да започне да се прави на Благородния рицар.
Зад нас се чу трополене на копита и аз се обърнах. Приближаваше ни галопираща група войници. Ние с Роза бързо се дръпнахме встрани, в канавката. Този път не за да се скрием, а за да не ни стъпчат. Ездачите изобщо не ни удостоиха с поглед, нито пък забавиха темпото. За миг покрай ушите ни профучаха буци пръст и борови иглички, после всичко утихна.
— Ох, сега и краката ми се намокриха — рече Роза.
И с моите беше така, защото в канавката имаше вода. А на ризата ми, точно на гърдите, имаше кафяво кално петно от буца пръст, която ме бе ударила.
Отново се покачихме на пътя.
— Хич не се държаха вежливо — каза Роза и погледна след ездачите.
— Ти какво очакваше? — рекох аз. — Това са войници от Ордена на дракона.
— Това не им дава право да стъпкват обикновените хора.
Аз вдигнах рамене.
— Ела. Да не мислим повече за това.
Дракана всъщност не изглеждаше толкова страшна. Имаше стени, но те не бяха толкова високи и широки, като например тези на Скайарк. Имаше и кули, по една от всяка страна на реката, но те бяха дървени, просто наблюдателни платформи. Въпреки това усети, че сърцето ми заби по-бързо от обикновено.
— Име? — излая пазачът край портата.
— Мартин Керк — казах аз, защото бяхме единодушни, че бе глупаво да се представяме като Роза и Давин Тонере. — А това е сестра ми Мая.
Роза ме удари, като чу избраното от мен име.
— Мартин? — възкликна тя. — Да не мислиш, че така ще придобиеш твърдостта на главния стражар? — хапливите й думи ме накараха да се изчервя.
— Случайно стана — отвърнах аз. — Мартин е съвсем обикновено име. Нищо общо няма с него.
Но всъщност имаше.
— Защо сте дошли?
— Търсим работа, добри господине. Чухме, че тук може да намерим.
— Може би да — рече той и ни изгледа студено. — Но не и за хора от кол и въже.
— Да, но…
— Пази си силите, момче. Не мен трябва да убедиш.
Той пъхна глава в караулната и измуча нещо на някого вътре.
— Арно! Заведи тези двама новаци при отговорника.
Отговорникът седеше на една маса и попълваше списъци.
— Име? — попита той, без да вдигне поглед.
— Мартин Керк. Но те вече…
— А момичето?
— Ро.., ох, Мая. Мая Керк. Сестра ми. Но…
— Може ли да тъче?
На езика ми беше да кажа „да, хм, може“, „мисля, че може“, но се спрях. Ако Роза щеше да се представя за моя сестра, то аз би трябвало да знам такива неща със сигурност. Но никой не беше тъкал през последната година, докато Роза живееше при нас.
— Всякакви ръкоделия ми се удават, господарю — каза Роза със своя най-учтив и покорен тон.
— Хм… А ти, момче? Имаш ли опит с оръжията?
— Да, малко, но…
— Но нямаш меч?
— Той… той се счупи. Но…
— Ясно. Ще трябва да пазиш повече този, който ще получиш сега.
Отговорникът надраска имената ни в един списък и ми подаде перото.
— Ето. Подпиши се тук. Ако не можеш да пишеш, направи кръстче.
Аз направих кръстче. Много от бедняците не можеха да пишат и беше най-добре да не се откроявам от масата.
— Отиди при синия флаг с Дракона — отвън при портата. Момичето може да иде в най-близката воденица — ето там. Вратата със зелените букви.
— Но…
— Да?
— Мислех, че… Искаме да работим във воденицата. И двамата.
— Не. Там има само жени и деца. Но ти може би си прекалено изтънчен, за да станеш част от армията на Дракона. Или прекалено страхлив?
В устата ми загорча, но какво можех да направя.
— Не — отвърнах аз и се опитах да изглеждам въодушевен. — Страшно много искам да стана войник от Ордена на дракона.