![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
— Ехо — обади се тя, но те изобщо не я чуха. Тогава потропа силно по масата и двете жени млъкнаха.
— Ти как влязла? — попита тъмнокосата жена.
— През нощта спах тук — отвърна Фрида. — Лев ме доведе.
— Лев?
Русата жена каза нещо, вероятно за да й обясни, и двете отново започнаха да си крещят.
— Моля ви — каза Фрида, а после повтори, надвиквайки себе си. Двете жени я погледнаха стреснато.
— Проблем ли има?
Двете дишаха тежко, все едно се бяха били.
— Няма проблем — отвърна тъмнокосата.
— Аз съм Карла — каза Фрида.
Русокосата се намръщи.
— Казвам се Мира — представи се тя.
— Аз съм Илеана — каза тъмнокосата.
— Здравейте — протегна ръка Фрида.
Мира се поколеба за момент, а после се изтри в панталоните си и се ръкува с Фрида.
— Порязала си се — забеляза Фрида. На показалеца на Мира имаше капка кръв.
— Няма нищо.
Фрида коленичи и събра няколко от строшените парчета.
— В кухнята често стават инциденти — отбеляза тя сговорчиво.
— Това не беше шибан инцидент — обади се Илеана.
— О! — каза Фрида. — Да направя ли чай?
— Нямаме никакво шибано мляко — каза Илеана
— Можем и без мляко.
— Нито имаме шибан чай.
— Сега ще донеса.
Когато Фрида се върна с чая и млякото, Мира беше в банята. Фрида направи чай.
— Да налея ли чаша чай за Мира?
— Не — каза троснато Илеана. — Тя там дълго време.
— Коса. Нокти. Кожа. — Тя изфуча презрително.
Фрида наля две големи чаши чай. Илеана я изгледа подозрително.
— Ти с какво се занимаваш?
— С различни неща — отвърна Фрида. — В момента работя като детегледачка.
— А, с деца — каза кратко Илеана, очевидно нямайки какво повече да добави.
— Не е толкова лошо — отбеляза Фрида. — Ти какво работиш?
— В един пазар. Камдън Маркет.
— На щанд ли?
— Да, на щанда за испанска храна. Продавам паеля.
— От Испания ли си?
— От Брашов.
— Не ми звучи испанско.
— В Румъния е.
— Заедно с Мира ли работите?
Илеана направи физиономия.
— Никога! Тя е фризьорка.
— След няколко минути излизам — каза Фрида. — Има ли неща, за които трябва да съм осведомена?
Илеана се замисли за момент.
— Няма определени правила. Добре е да купуваш храна за себе си. Да помагаш в почистването. Да плащаш заедно с нас сметките за отопление. Да внимаваш кого водиш тук.
— Разбира се.
— Мира има приятел. Англичанин. — Илеана отново направи физиономия.
— Не ти ли е приятен?
— За него са важни единствено лицето, тялото и сексът.
— Аха, ясно.
— Ако осветлението изгасне, таблото с бушоните е до входната врата.
Фрида се изправи. Илеана я гледаше озадачено.
— Ти си англичанка, да?
— Да.
— И си дошла да живееш на такова място?
— Само за известно време.
— Колко странно.
Фрида се опита да измисли причина, която би оправдала странната ситуация, но нищо не й дойде наум.
18
Рубен беше събрал приятели на вечеря. Там, разбира се, беше Джоузеф, тъй като той живееше у Рубен, без да плаща наем, като в замяна на това, когато се наложеше, поправяше разни неща в къщата, осигуряваше водката и приготвяше повечето ястия. Освен него там бяха Саша, Джак Дарган, снахата на Фрида, Оливия, и Клои. Клои току-що си беше дошла от колежа, където караше курс по дърводелство.
— Това е просто временно — опита се да замаже нещата Оливия, която от години си мечтаеше дъщеря й да стане лекар.
— Уча се как да изработвам столове — каза Клои. — Също и маси. Това е повече, отколкото ти някога си правила.
Тя и Джак бяха седнали възможно най-далеч един от друг. Двамата бяха излизали на срещи, бяха се разделили, после се бяха събрали отново, а сега пак бяха разделени. Джак не й обръщаше внимание, бузите му бяха пламнали, а червеникавокафявата му коса стоеше на кичури там, където той нервно прокарваше пръсти през нея. Клои го гледаше изпепеляващо и от време на време правеше иронични коментари на висок глас. Оливия се беше докарала за събитието: носеше лилава пола и гердан в няколко реда, а косата й беше прихваната в сложна прическа с нещо като пръчици за хранене. Сенките й за очи бяха зелени, на устните й грееше ярко червило.
Беше почти пияна и всеки момент щеше да избухне в сълзи. Седеше до Рубен и му разказваше как наскоро отишла в дома на Фрида, седнала в хола и ревала „като бебе“. Рубен я потупа по ръката и й напълни отново чашата. Само Саша мълчеше.