Шестото покварено дете [bg]

– Не мисля, че сме тук за сватба – измърмори Пул.

Шофьорът излезе, заобиколи джипа, отвори първо вратата на Пул, след това и задната.

– Трябва да отидете право в стая 1218.

Остави ги на тротоара, под поривите на ледения вятър.

Пул се вгледа във входа на хотела и сложи шепи пред устата си.

– Не съм сигурен, че ми харесва цялата тази работа. Някой изобщо знае ли, че сме тук?

– Пратих съобщение на Клеър с номера на стаята. Ако не и пратя ново до петнайсет минути, ще дойде подкрепление.

Пол бутна тежката врата и влезе във фоайето на хотела. Наш вървеше зад него. Съгласно инструкциите си пробиха път през тълпата пред рецепцията, не обърнаха внимание на портиера и пиколата и директно се насочиха към асансьорите. Когато средният пристигна, те се качиха с него до дванайсетия етаж, където бяха приветствани от огромен мъж с тъмносин костюм, обръсната глава и козя брадичка, стиснал папка в ръце.

Пул огледа мъжа с трениран поглед и забеляза издутината под мишницата му, както и другата, на десния му глезен. Две оръжия най-малко. Човекът направи същото, първо отбелязвайки оръжията на Пул, после тези на Наш, Дори това да го развълнува по някакъв начин, не се издаде.

– Имена?

Пул му ги каза.

Онзи прегледа списъка, прелисти на втора страница, след това отново погледна първата.

– Само минутка.

И без да чака отговор, изчезна зад един от завоите в коридора.

– Сикрет сървис? – промърмори Наш.

Пул поклати глава.

– Там не позволяват лицево окосмяване.

– Наистина ли?

Мъжът се върна след малко. Зад него вървеше Антъни Уорник от кабинета на кмета. Уорник изобщо не си губи времето с размяна на любезности:

– Насам.

Пул и Наш размениха бързи погледи и тръгнаха след него. Човекът с папката се върна на поста си пред асансьора.

Пред двойната врата на стая 1218 стоеше друг мъж. Когато се приближиха, плъзна магнитна карта през четеца и им отвори вратата.

Не беше стая.

Луксозна стая.

Апартамент. Или малка къща.

Декоративните тавани бяха на поне триметрова височина. Отсрещната стена представляваше огромен прозорец с изглед към езерото. Две диванчета стояха от двете страни на голяма маса в средата на помещението. Отляво имаше нещо като трапезария, а отдясно се виждаха още няколко стаи – едното помещение беше баня, вратите на другите две, вероятно спални, бяха затворени. Дървеният под беше покрит с дебели килими, а по стените бяха окачени изискани картини. Мебелите бяха модерни, в землист тон, с едва загатнати цветни акценти.

Тук имаше поне половин дузина мъже и жени, които вдигаха невъобразим шум – говореха по телефоните си и помежду си, разделени на малки групички. Няколко души ги изгледаха, когато влязоха, след което се върнаха към предишните си занимания. На бюро до прозореца седеше жена, която очевидно не обръщаше никакво внимание на глъчката около нея. Беше със слушалки, бежов пуловер и дънки. Очите ѝ бяха приковани към екрана на голям „МакБук Про“, на който бяха отворени две видеа – записите на разпитите, които Пул бе провел по-рано. Образът на Портър бе на пауза, видеото с Бишъп вървеше.