![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Бедингтън поклати глава.
Уорник се намръщи:
– Жената, която според Портър е била с него в Ню Орлиънс? Мислите, че е била тя?
Наш сви рамене:
– Подобно описание. Кестенява коса, дълга до раменете.
– И защо ще напада кмета?
Въпросът остана да виси във въздуха. Пул отново хвърли поглед към леглото.
– Трябват ни криминалисти. Някой от вас знае ли коя кръвна група е кметът?
– В никакъв случай! – възпротиви се Уорник. – Без криминалисти, без фотографи. Никой друг няма да стъпва в тази стая. Никой не знае, че кметът е изчезнал, и това трябва да си остане така.
– Тогава какво точно очаквате от нас?
– Очаквам да разберете кой го е отвлякъл и да го откриете, без целият свят да научи! Искам кметът да е в леглото си, завит с одеялце, до полунощ, а Бишъп или Портър – който от двамата е отговорен за това – да гние в някоя килия. Искам хората от Чикаго да си мислят, че всичко е наред и улиците са безопасни. Искам да си свършите проклетата работа! – изстреля Уорник на един дъх. Измъкна нож, пристъпи към леглото, отряза малка ивица от окървавения чаршаф и им я подаде: – Ето ви образец. Кметът е „А“ положителна.
– Сигурно се шегувате.
– Така ли? – Уорник извади телефона си, набра някакъв номер и го пусна на високоговорител. Пул веднага позна гласа на човека отсреща, който вдигна незабавно.
– Хърлес? – кресна Уорник. – Кажи на момчето си тук да си върши работата!
– Сър? – обади се Пул.
От другата страна на линията Хърлес се прокашля.
– Прави каквото ти казва, Франк.
– Този човек е замърсил местопрестъпление и се опитва да го покрие.
– Никой не се опитва да покрие каквото и да било – заговори Хърлес. – Стаята ще бъде запечатана. Доказателствата няма къде да се дянат. В настоящия момент приоритет номер едно за нас е да открием кмета и да го върнем, без да предизвикваме паника. Идете в управлението и разпитайте Бишъп и Портър. Един от двамата знае какво става. Това е най-добрата ни възможност.
– Не съм съгласен! – изстреля Пул в отговор. – Никак!
– Заключваме стаята за три часа. Ако дотогава не сте открили кмета, лично аз ще докарам криминалистите да я разкостят. Ще включим и медиите, ако се наложи, но точно сега не искаме да рискуваме изтичане на информация. – Млъкна за миг, после добави: – Ако трябва, ще осигуря още един агент, но не ми се иска да губя време, докато му обяснявам кое и как.
Лицето на Уорник почервеня.
– Без други агенти! Друг човек – друга възможност за теч. Загубеното време означава още възможни жертви, а ние…
Хърлес го прекъсна:
– Показахте ли им кутията?
– Не още.
Пул стрелна с очи Уорник.
– Каква кутия? – попита.
От високоговорителя Хърлес се обади:
– Свършвайте там и се връщайте в управлението. Времето ни притиска.
И затвори.
– Каква кутия? – повтори Пул.
– Няма нищо общо с кмета – отвърна Уорник. – Трябва да разберете това.
– Прав е – обади се Бедингтън. – Той не си пада по такива неща. Сигурен съм.
На Пул започваше да му писва.
– Каква кутия?!
Уорник отиде до скрина, дръпна най-горното чекмедже в средата и отстъпи крачка.
Пул и Наш се спогледаха, приближиха се и се втренчиха във вътрешността на чекмеджето.
Кутийката беше бяла, не повече от двайсет и един на двайсет и осем сантиметра – колкото сгънат лист А4. Капакът и черната лентичка бяха захвърлени настрана от човека, който я бе отворил. Във вътрешността ѝ имаше поне стотина полароидни снимки на тийнейджъри – момчета и момичета, на различни етапи на разсъбличане. Някои се усмихваха, но повечето изглеждаха нервни, взрени в някого или нещо встрани или зад фотографа.
Пул погледна Наш, измъкна латексова ръкавица от джоба си и си я сложи. Посегна към една от снимките и я обърна. На гърба ѝ с акуратен почерк беше написано „203. БЖ15 Зх. ЛМ“.
Вече бяха виждали снимки като тези. В доста по-голяма кутия. В апартамента на Ансън Бишъп.
– Кметът не си пада по деца – обади се Бедингтън.
Пул не го слушаше. Беше впил поглед в нещо друго. Нещо, написано с поизбледняло черно мастило на предната страна на една от фотографиите.
Посланието гласеше: „Хей, Сам, помниш ли ме?“
Странно, обаче не въпросът грабна вниманието му.