![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Трябва да кажем на Пол.
Открихме Пол там, където винаги го намирахме – седнал на леглото си със скицника си в ръка. Дори не вдигна поглед, докато му обяснявахме какво сме открили. Не спря да рисува.
– Винсънт е работил в гараж. Ще знае как да се поправи. Но няма аз да съм човекът, който ще го помоли. Винсънт Уейднър е мъртъв за мен.
Винсънт добре се бе постарал. Лявото око на Пол бе насинено, а носът му, независимо че не беше счупен, здравата бе отекъл. Кожата наоколо представляваше странна смесица от зелено и синьо. Никой от нас не бе виждал Винсънт от предната нощ насам. Не беше се показвал от стаята си, дори не бе ходил до тоалетната. Стаята му беше точно над тази на госпожица Финики и Пол предположи, че Винс сигурно се облекчава през прозореца върху покритата е навес веранда.
– Тя ще остане много очарована от това, когато изгрее слънцето – каза Пол.
Но слънцето изгря и нищо не се случи. Предположих, че го е правел, когато наоколо няма никой.
– Ние ще говорим с него – заяви Либи. – Нали, Ансън?
Не ми се искаше да говоря с него. Не исках да го виждам. Винсънт Уейднър ме плашеше. Баща ми не би одобрил демонстрацията на страх, особено пред момиче, затова само кимнах и преди да възразя, тя вече ме бе замъкнала пред вратата на Винсънт и чукаше по нея.
– Винсънт, това сме ние, Либи и Ансън.
Без отговор.
– Може да го няма.
Знаех обаче, че е вътре.
Либи почука отново.
– Не – отвърна Винсънт от вътрешността на стаята. Либи ме погледна, след което извърна очи към вратата.
– „Не“? Какво „не“?
– Нито ти. Нито Ансън. Никой. Не!
– Само искаме да поговорим.
– Много се радвам за вас. А сега се разкарайте.
Либи не помръдна от мястото си. Не знаех какво да правя, но стоях до нея. Тя почука отново.
Винсънт повиши глас:
– Ще изхвърля и двама ви, малки лайнарчета, през шибания прозорец, ако не ме оставите на мира!
Издишах с неприятното усещане, че това може да е последният ми дъх.
– Винсънт, открихме камион в хамбара.
Пак тишина.
Когато вратата се отвори, на прага не стоеше Винсънт, а Кристина. Косата ѝ бе вързана на конска опашка. Носеше с фланелка на дамската банда „Бангълс“ и розови шорти. Беше боса. Не забелязал да носи сутиен.
– Какъв камион?
44.
Пул
Ден пети, 13:20 часа
Хърлес не беше излъгал – пред къщата на Ъпчърч ги очакваше черен кадилак „Ескалейд“ със затъмнени стъкла. Единственият човек в него беше шофьорът. Мъж на петдесетина години с перфектно изгладен черен костюм. Излезе от джипа, отвори им вратите и ги покани да влязат. Пул зае предната седалка, Наш седна отзад.
Шофьорът отказа да им съобщи къде отиват.
Пул никога не се бе качвал в по-чиста кола. Черната кожа на седалките блестеше като току-що излязла от фабриката. По прозорците нямаше нито едно петънце. Освен зимната киша, която Пул домъкна по обувките си, дори килимчетата на пода бяха идеално чисти, все едно някой ги сменяше всеки път когато пътниците слизаха от автомобила.
– Тук отзад има бар – съобщи Наш. – Напълно зареден. Че и за хапване има. Ако погледнеш на задната седалка на моята кола, ще откриеш само засъхнал върху хартийка специален сос на „Макдоналдс“ и може би половин бутилка вода. – Пресегна се към предната седалка и подаде на Пул един „Туикс“. – Искаш ли?
Пул не му обърна внимание, а попита шофьора.
– Чия е тази кола?
– Нямам право да отговарям на този въпрос – рече мъжът.
– Нали осъзнаваш, че съм федерален агент?
– Съжалявам, сър. Имам заповеди.
Направиха няколко завоя и се отправиха към Двеста и деветдесета източна, към езерото.
Като видя, че Пул няма намерение да взима десертчето, Наш се облегна на задната седалка и разкъса опаковката. Беше изял половината, когато попита:
– Защо ФБР се включи в това дело?
– Знаеш защо.
Наш отхапа още малко от туикса. От устата му падаха парченца шоколад, докато говореше:
– Не, всъщност не знам. Казаха ни, че вие поемате, понеже Бишъп се бил измъкнал, а ние не сме напредвали достатъчно бързо. Само че нещата обикновено не стават така. ФБР не може да претендира за юрисдикция, докато престъплението не премине щатска граница. Или докато местната полиция не ги помоли за съдействие. Всички първоначални убийства станаха в Чикаго или в околностите. И със сигурност знам, че чикагската полиция не ви е молила за помощ.
– Бяхме свързали със случая и убийствата в Южна Каролина и Луизиана – възрази Пул, без да е сигурен, че има желание да се включва в подобен разговор.