Шестото покварено дете [bg]

Пул хвърли бърз поглед към Наш, но не коментира.

Наш се спря пред гардероба точно до Уорник. И двамата се взираха в огледалото.

Когато Пул се приближи, разбра защо. На огледалото с нещо като сапун бе написано „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“.

Също както при жените, открити тази сутрин. Също както при жертвите в болницата и при мъжа в Симпсънвил. Той огледа пода на стаята:

– Да сте откривали сол някъде?

– Сол ли? – Уорник поклати глава. – Не. Защо пък сол?

Наш, изглежда, си помисли същото. Огледа стаята и забеляза нещо на пода до банята. Приближи се и коленичи.

– Тук има малко. Не е много.

Пул кимна към кошчето за боклук в ъгъла. На дъното му се виждаха остатъците от хартиен пакет със сол. Наш извади плик за съхраняване на веществени доказателства от джоба си и използва найлона, за да подхване пакета. Сложи го в плика и го запечата, след което го прибра в джоба си.

Пул провери видеокамерата. Беше празна.

– Касетата у вас ли е?

– Така я открихме.

Пул не бе сигурен дали да му се довери. Без значение дали лентата съдържаше доказателствен материал, или инкриминиращи кмета записи, със сигурност беше нещо, което неговите хора не биха искали да попадне в грешните ръце. А Пул бързо бе стигнал до заключението, че всички ръце, освен тези на Уорник, са грешни.

– Ако лентата е у вас и не ми я дадете, това може да се счита за възпрепятстване на разследването и укриване на веществени доказателства.

Уорник направи крачка към него.

– Няма никаква лента.

Очите му срещнаха очите на Пул. Никой от двамата не отмести поглед.

– Какво знаем за нея? – попита Наш, навеждайки се над леглото.

Уорник постоя още малко с впити в Пул очи, после се обърна към Наш:

– Имате предвид мистериозната жена?

– Аха.

– Там нещата вече стават мътни.

Наш се изкиска:

– Без майтап?

Уорник не му обърна внимание. Извика към отворената врата:

– Бедингтън!

Секунда по-късно в стаята влезе мускулест мъжага на около четирийсет години, със започваща да изтънява коса. Четината по лицето му и видът на костюма му подсказваха, че е прекарал тук цялата нощ. Имаше торбички под очите. Уорник ги представи:

– Дейвид е част от охраната на кмета още от изборите.

– Че даже и преди това – добави Бедингтън. – Нае ме по време на предизборната си кампания. Когато беше общински съветник.

Уорник нетърпеливо махна с ръка.

– Кажи им онова, което им каза и на мен. За жената. Бедингтън хвърли нервен поглед към Уорник.

– Няма проблеми. Имат заповеди. Нищо няма да излезе от тази стая.

Бедингтън прехвърли тежестта на тялото си върху левия крак и се загледа в пода.

– Кметът винаги използва точно определени компаньонки за подобни изпълнения. От доста време насам е така. – Той бръкна в предния джоб на сакото си и извади оттам евтин телефон „еднодневка“. – Винаги се обаждаме от подобни, никога от личните си телефони, понеже…