Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Беше ред на Клеър да подбели очи.
– Защо му е на Сам да я отвлича? Защо му е да убива всички тези хора? Бишъп поне има мотив. Сам няма.
– Просто защото ние не знаем какъв му е мотивът, не означава, че няма такъв – изтъкна Клоз. – Просто не сме търсили. А и, честно, колко солиден изглежда мотивът на Бишъп? Всичко тръгна от Сам – неговите анализи на дневниците и информацията, която според него му е дал Бишъп. Няма други свидетели на тези разговори. Всичко дойде от Сам.
– Ти говореше с него по телефона, когато Бишъп го наръга.
Клоз сви рамене.
– Чух едната страна от разговора. Нямам по-добра представа за онова, което се е случило в онзи апартамент, от теб. И двамата повярвахме на думите на Сам.
Той натисна няколко клавиша на лаптопа си и изкара на екрана записа на разпита на Бишъп.
– Може да се е случило точно така, както разказва Бишъп тук. Неговата дума срещу тази на Сам. Откъде да знаем кой казва истината? Откъде да знаем със сигурност?
Клеър не можеше да приеме и дума от това.
– Бишъп си призна на Сам точно преди да убие Талбът.
– Призна си на Сам – повтори Клоз. – Единствено пред Сам.
На лицето на Клеър изгря самодоволна усмивка.
– Ами отпечатъкът от пръст? Откриха отпечатък от Бишъп върху онази вагонетка с тялото на Гюнтер Хърбърт. В сградата на „Мълифакс“. Ако Бишъп не е убил Хърбърт, как отпечатъкът му се е озовал там?
– О, и аз четох този доклад. – Той отвори файла на екрана и превъртя текста, докато стигне до последните абзаци. – Марк Томас от специалния отряд на Броган е свалил отпечатъка от вагонетката, сложил го е в пликче за веществени доказателства и го е дал на Сам. Това е било в 18:18 часа, ако се вярва на доклада. Сам го е сложил в джоба си и го е предал на Наш три часа по-късно. Помолил е Наш да го занесе в лабораторията за анализ. Три часа. Мислиш ли, че не е имал достатъчно време да го подмени?
– Сам не би направил подобно нещо.
– Забрави, че става дума за Сам. Говорим за нашето „ангажирано лице“. Ако въпросната личност е искала да натопи Бишъп, е имала прекрасна възможност да го стори. Нямаме пито един свидетел, който да е в състояние да идентифицира Бишъп.
Клеър щракна с пръсти.
– Ами Тайлър Мадърс, гаджето на Емъри? Той и чичо му – събрали са всички онези пари, откраднали са обувките на Талбът…
Клозовски отвори доклада за Мадърс, посочи един ред и го прочете на глас:
– „Никога не съм го виждал. Не мисля, че и чичо Джейк го е виждал. Само разговаряха по телефона.“ – Клоз я погледна: – Това е твоят доклад. Ти си го разпитвала.
– Добре. Хората в парка, където бе отвлечена Емъри – имаме показания на очевидци.
Клоз бе започнал да клати глава още преди тя да довърши.
– И това е твой доклад, и много добре знаеш, че физическите описания, които си събрала от тези очевидци, си противоречат. Никой не е успял да го огледа добре. Също като гласовото разпознаване на Емъри – окръжният прокурор няма да рискува да ги извика на свидетелското място, като се има предвид колко различни описания дават. Вкарваш една такава група в съда, всеки дава различни показания и цялото дело се разпада.
Той издиша шумно и се облегна назад в стола.
– Виж, не казвам, че Бишъп не е нашият човек, просто разбери, че ако някой иска да се заяде с нас и да ни опровергае, няма да му се наложи да полага кой знае какви усилия.
– Бишъп е откачалка, скапан убиец възмездител. Той го е извършил. Той е убил всички тези хора. Той е причината да сме затворници в тая шибана болница!
– Наистина ли ти е толкова трудно да повярваш, че полицай може да прибегне до саморазправа, за да получи възмездие? Сам няма да е първият, няма и да е последният.
Клоз се сви, очаквайки пореден удар с папката по главата.
Клеър този път го пожали. Вместо това потрепери и кимна към дебелото палто на пода до стола на Клоз:
– Дай ми това. Направо замръзвам.
– Цялата си потна. Сигурно имаш треска.
– Нищо ми няма.
Клоз ѝ подаде палтото.
– Не мисля, че от лекарствата, които ни дават, има някаква полза.
Тя наметна палтото върху раменете си и се опита да спре зъбите си да не тракат толкова силно.
Лаптопът изпиука. Клоз се наведе към дисплея:
– Имам имейл от криминалист Ролфс.
– Какво пише?
Той отначало не отговори. Вместо това кликна върху прикачения архивиран файл и го отвори. Дузина снимки изпълниха екрана – Сам и Бишъп заедно, на най-различни възрасти.
– Това същите фотографии, които са намерили до Сам в стаята в хотел „Гийон“, ли са?